Понякога човек трябва просто да се откаже. Така ми казват всички. Всъщност никой не каза "Бори се, щом го искаш"... усещането, че си сам борещ се с всички е... съсипващо.

Бих се отказала ако знаех, че няма перспектива за нещо по-добро, ако знаех, че краят е настъпил, или ако знаех, че не си струва да опитам.

Никога не съм предполагала, че няколко необмислени изречения биха могли да ни докарат до тук. Мислех, че сме по-силни...

Може би водя една отдавна изгубена война... или просто удължавам края?

Струва си. Пътите, в които ще те прегръщам и ще те усещам до мен си струват страданието, което ще изпитам накрая. Време е да се откажа, но няма... не искам.
Сега просто търся думи, с които да те задържа чакащ...