Прощално

[xRainx]

Прощално

Знам, брате,
ние ще умреме млади
неразбрани и далечни.
Знаеш, брате,
избираме смъртта
пред туй да стоим безчовечни.

Бях дом на надежда
и мисля все още съм.
Ала всеки ден процежда
лъч мрачен в зимния сън
и като кълбо тъмна прежда
развивам се в угнетяващ мене гръм.

Опитах да намеря сходни
навсякъде бродих и уж бях.
От недрата човекородни
получих, ала, само бледа прах.
Тъй надеждите секват и умират
а потоците мътни извират
и не спират.

Чуй, знам брате,
имаме и сестри
нейде по ироничния ни свят.
Ала как смола муха смоли
в капан са те, както аз и ти –
разделени, разединени.
Ничии в тази ничия земя
във всеки неин град.

Гробът вече го издигнах
с камъни и въглища подхранен.
С дъха на майка ни Земя,
с успокоението на баща Небе.
Там място последно за нам има
отредено от този, който ни прокле.

И нека там е крайната ни среща
когато, брате, млади си умрем.

[DJEB]

остави ме без думи..

[Dumb]

Ей, страшно е! Благодаря ти, че го показа.
Винаги съм казвала, че ще умра млада и това тук е толкова близо до мен.
(Не само физически)