Увод:

Отдавна не съм писала тема и може да се получи дълго, ама и аз твърде много време четох дълги теми, теми с правописни грешки, теми с тъпи въпроси, сърцераздерателни теми и прочие..ДОйде и моят ред да изкажа гледната си точка и мъката си.И аз не знам защо изпитах нужда да пиша, но дано се намерят сериозни хора с още по-сериозни и стойностни мнения.

Нещо като история:

Имах, може да се каже, сериозна връзка преди 2 години със, за мен, перфектното момче, вече мъж..Не можахме да се обикнем по време на връзката или поне не си го казахме (което aз много ценя), но обожавах тази връзка..По принцип не съм много любвеобилна, често съм хладна , не съм от момичетата на което някой мъж ще купи цветя, ще й плати сметката, с парите на майка му и баща му, и ще ми сваля звезди от всички галактики, само за да ме има.. Всъщност мразя подръците , цветята и кафетата..И той беше такъв..Не, не ми беше първото гадже или първият мъж, просто така се появи..И започнахме някакви отношения..Мислех , че това нашето е някакъв особен вид любов и наистина оценявах нещата , които ми доказваше (той не ги говореше напразно)..Дори сега да ми е бивш..Няма да го обидя, няма да му прехвърля вината..Той е много добър човек, но имаше своите недостатъци, които за мен бяха необичайни...Непрекъснато се надцаквахмеПостоянно.Не разбирах смисъла на това защо трябва да надцакаш успеха на приятелката си на олимпиада по философия, като отидеш на национална по химия...Не разбирахзащо трябва да се комплексираш от санирания й апартамент, като и ти си живееш добре.Защо след раздялата трябваше да разцепим общата ни комапния и да навиваме едни и други хора против самите себе си..От злоба.От мъка? Ха! Постоянното доказване на: Аз съм по-точен/на от теб беше изморително, дори за човек като мен, който обича да се заяжда..Той ме надцаква с най-добрата си приятелка, аз го надцаквам с всички мъже, с които излзизах , за да го дразня..И минаха 6 месеца след раздялата ни.. СПряхме да се дразним..Отегчихме се еидн от друг..И след още 6 месеца разбрах, че си има приятелка..нова..И дори , когато разказваше затова пак имаше надцакване
Аз: И от кога си имаш приятелка
Той: От достатъчно време
Аз: Аха
Той: А ти от кога си имаш
Аз: От достатъчно време / глупости!Нямах.. Надцаквах го просто/
Той: Аха..


Въпросът:

Като оставих настрана фактите, да надникнем в емоционалното ми съсътояние..Мъжете с които излизах , всички до един са продължили и коренно променили живота си..Тедо- замина за Шотландия и с Ким сигурно им предстои сватба..Митко- жив и здрав да е сеирозна приятелка си намери в студентския живот.. Гошо - сериозна приятелка си намери и той.. Замина да работи в Хасково.. /Имената са на случаен принцип-наблягам на самата случка/А когато се огледам около себе си..Не виждам нищо ново..Още нося снимката МУ в потомонето си, а онзи ден изпаднах в немислима паника къде се е дянала ..Изпитах панически ужас, че е изчезнала..И това при положение, че не сме заедно..Има ли дебили, които го правят.. След 2 години, дори да не искат да помиришат друг/а и да носят снимката му/й близо до него си..Едва ли..
Приятлите ми ми казват , че сега като отидем студенти, всичко ще заработи напълно в моя полза и той ще е вече стар спомен..Възможно ли е при положение, че този човек коренно промени виждането ми за света, гледните ми точки и го осмисли толкова, колкото го обезсмисли след като си отиде..

Заключение:

Както сами забелязахте не съм от момичетата , който си казват "Живота продължава!" и под тази фраза разбират на следващият ден да са с нов.Тези момичета ме отвръщават.И питането ми е точно към другите, които по странни стечения на обстоятелствата са изпадали в подобна ситуация на безизходица толквоа дълго време..Иксах просто може би да видя , че не съм еиднствена и да се успокоя (колкото е възможно) , че не само на мен ми се случва толквоа гадно нещо..(В живота и по-гадни има разбира се) , но колкото и желязна да съм , колкото кораво да се дъжа и да са ме възпитали да не изразявам чувства..наистина ме боли...
Общо взето ви призовавам да помогнете със съвети , каквито и да са те и да споделите своите подобни истории..
искрено се надявам да няма излишни коментари, не защото не бих отговорила и не бих опонирала, просто нямам дори сили да го правя..


П.С. Не не искам да си режа вените
Не съм на 14, доста надраснала тази възраст съм..