Скръбта by Grey's Anatomy

[AutumnTears]

"Когато преживяваме тежка загуба, ние преминаваме през пет различни стадии на скръб.Започваме с отрицание.. Защото загубата е толкова нереална, че не можем да я възприемем като истина. След това започваме да се ядосваме на всеки. На живите, на себе си. След това започваме убеждаване...
Молим се, умоляваме... Предлагаме всичко, което имаме.
Предлагаме душите си в замяна... на само още един ден.Когато убеждаването не успее и гневът е трудно да продължини изпадаме в депресия, в отчаяние докато накрая трябва да приемем, че сме направили всичко възможно. И се отказваме.Отказваме се и преминаваме в стадия на примирение. Скръбта може би е нещо общо за всички ни, но тя изглежда различно при всеки.Не само за смъртта трябва да скърбим.Но и за живота, за загубата,за промяната И когато се чудим защо трябва да понасяме понякога толкова много, да бъдем наранени толкова лошо това, което трябва да помним е, че всичко се обръща много бързо..Така оставаш жив. Когато болката е много силна
и не можеш да дишаш. Така оставаш жив. Като помниш, че един ден...някак си... невъзможно...няма да се чувстваш по този начин. Болката няма да е толкова силна Скръбта идва при всеки когато реши и по свой начин.Така че най-доброто, коетоможем да направим, най-доброто, което всеки може да направи...е да се опита да бъде честен Наистина гадното нещо, най-лошата част от скръбта, е това, че не можеш да я контролираш. Най-доброто, което можем да направим е да се оставим да усетим когато тя идва, да я оставим да си отиде, когато дойде времето.Най-лошото е това, че в момента,когато решиш, че си я изживял всичко започва отново. И винаги, всеки път...те оставя без дъх."


Тази част от сериала ме впечатли и реших да я споделя. За вас важи ли това / как се справяте със скръбта?

[lDoLLl]

Изгледала съм точно две серии.. стори ми се тъповат и азиатката ми беше нереално противна :/
Аз пък искам д-р Хаус

[AutumnTears]

Темата не е за сериала...