Така.. Ето и моята история,макар да знам,че повечето няма да се впечатлят,аз искам да си го кажа,защото ми тежи.
Аз съм нормално момиче,тийнеджърка.Семейст вото ми не е богато,никак даже.Семейството ми е на ръба на бедостта.Всеки ден чувам-'Ние броим и жълтите стотинки','Нямаме да отделим един лев на страна' и си е вярно.Но все пак майка ми и баща ми НИКОГА не са ме лишавали от нищо.Имам каквото трябва и не се оплаквам.Не мрънкам за всякакви дрънкулки,макар че понякога ми се искат,но.. колкото-толкова.Никак не съм разглезено дете.Пораснах докато бях дете(хах,не че сега не съм).
Да започна и с проблемите.Единият от тях е,че с майка ми се карам много,много често.За най-малкото нещо се вдига скандал,а баща ми в повечето случаи застава на моя страна.И оттам започват да се карат и двамата.Много ми е тежко.Писна ми всеки божи ден да чувам крясъчи от тях,а отделно да се карам с майка ми,понякога и с баща ми.Говорила съм много за това,но просто не се разбираме.НЕ СТАВА,братче!Караме се много,отделно разправиите помежду им... иииииииииииииии става непоносимо.На мен ми става много тежко,избива ме на рев,тряскане на врати.Абе,скандали.ИДва ми в повече просто.В момента ОТНОВО си седя с влажни очи от поредния скандал за няма нищо.И да не говоря,и да говоря-все същата работа.
Друг проблем е това,че финансите не ни достигат,никак даже.Въпросът е,че моите родители са ме родили много късно,ама наистина много.Така да се изразя-почти на ръба(Леле,какво изказване!).ИИ.. сега идва момент,в който никаде не искат по-възрасни хора на работа.Майка ми работи за някаква ужасно малка сума,а баща ми още е на работа,но след 2-3 години максимум,ще трябва да се пенсионира.Страх ме е!Не знам какво ще правя в бъдеще.Само като си помисля и ме побиват тръпки.Не защото няма да мога да си купя нови маркови дрешки-никога не съм мечтала за това.А просто защото не знам как семейството ми ще свързваме двата края.Малка съм да работя.Не мога да помогна с нищо.Ужасно се чувствам.Не знам какво бъдеще ще имам.Не мога да си представя как ще свързваме двата края.Родители пенсионери и тийнейджър.Има ли изобщо светлина в края на тунела?
Страх ме е,че са и доооооооста по-възрасни от родителите на моите връсници.Знаете какво ми навява това в главата,нали?Ами,ако остана сама?
Изпаднала съм в една ужасна депресия.Привидно всичко ми е наред,но отвътре.. отвътре никой не знае как съм.
Страх ме е.Страх ме е от непознатото,което ми предстои!
Не знам как можете да ми помогнете.Сигурно няма да можете.Аз и не искам помощ.Исках само да излея някъде това,което ми тежи.
Мога да пиша ужасно много тук,защото няма кой друг да ме изслуша,освен,явно,едни напъъъълно непознати хора,но какво да се прави.
Благодаря на тези,които са го прочели.
Мария,15 години,София.