просто моята история

**Blueberries** · 11-07-2009, 18:39

Така.. Ето и моята история,макар да знам,че повечето няма да се впечатлят,аз искам да си го кажа,защото ми тежи.
Аз съм нормално момиче,тийнеджърка.Семейст вото ми не е богато,никак даже.Семейството ми е на ръба на бедостта.Всеки ден чувам-'Ние броим и жълтите стотинки','Нямаме да отделим един лев на страна' и си е вярно.Но все пак майка ми и баща ми НИКОГА не са ме лишавали от нищо.Имам каквото трябва и не се оплаквам.Не мрънкам за всякакви дрънкулки,макар че понякога ми се искат,но.. колкото-толкова.Никак не съм разглезено дете.Пораснах докато бях дете(хах,не че сега не съм).
Да започна и с проблемите.Единият от тях е,че с майка ми се карам много,много често.За най-малкото нещо се вдига скандал,а баща ми в повечето случаи застава на моя страна.И оттам започват да се карат и двамата.Много ми е тежко.Писна ми всеки божи ден да чувам крясъчи от тях,а отделно да се карам с майка ми,понякога и с баща ми.Говорила съм много за това,но просто не се разбираме.НЕ СТАВА,братче!Караме се много,отделно разправиите помежду им... иииииииииииииии става непоносимо.На мен ми става много тежко,избива ме на рев,тряскане на врати.Абе,скандали.ИДва ми в повече просто.В момента ОТНОВО си седя с влажни очи от поредния скандал за няма нищо.И да не говоря,и да говоря-все същата работа.
Друг проблем е това,че финансите не ни достигат,никак даже.Въпросът е,че моите родители са ме родили много късно,ама наистина много.Така да се изразя-почти на ръба(Леле,какво изказване!).ИИ.. сега идва момент,в който никаде не искат по-възрасни хора на работа.Майка ми работи за някаква ужасно малка сума,а баща ми още е на работа,но след 2-3 години максимум,ще трябва да се пенсионира.Страх ме е!Не знам какво ще правя в бъдеще.Само като си помисля и ме побиват тръпки.Не защото няма да мога да си купя нови маркови дрешки-никога не съм мечтала за това.А просто защото не знам как семейството ми ще свързваме двата края.Малка съм да работя.Не мога да помогна с нищо.Ужасно се чувствам.Не знам какво бъдеще ще имам.Не мога да си представя как ще свързваме двата края.Родители пенсионери и тийнейджър.Има ли изобщо светлина в края на тунела?
Страх ме е,че са и доооооооста по-възрасни от родителите на моите връсници.Знаете какво ми навява това в главата,нали?Ами,ако остана сама?
Изпаднала съм в една ужасна депресия.Привидно всичко ми е наред,но отвътре.. отвътре никой не знае как съм.
Страх ме е.Страх ме е от непознатото,което ми предстои!
Не знам как можете да ми помогнете.Сигурно няма да можете.Аз и не искам помощ.Исках само да излея някъде това,което ми тежи.
Мога да пиша ужасно много тук,защото няма кой друг да ме изслуша,освен,явно,едни напъъъълно непознати хора,но какво да се прави.
Благодаря на тези,които са го прочели.
Мария,15 години,София.

**mon4eto** · 11-07-2009, 18:53

Здравей Мария
Не те съжалявам , защото знам че не го искаш , но наистина твоята история е доста тъжна. Все пак си на 15 подготви се скоро да започнеш работа понякога се налага , осбенно в твоя случай. Аз например започнах да работя на 16 макар само лятото пак беше нещо , защото и наще не са богати. Така че намери си някаква работа това лято каквато и да е и искарай малко пари за себе си. Колкото до проблемите с ваще тук няма какво да направиш освен да се съгласяваш и да си траеш ,защото те са ти родители , а си още малка , за да се инесеш
Пожелавам ти Успех занапред

**Sisito941** · 11-07-2009, 19:04

На същата възраст съм като теб,от Разград съм,историята ми е почти същата. Даже,Мария,ако си забелязала доста често пускам теми за това,че имам някакви проблеми с майка ми.. Едната тема даже е в подписа ми.

Аз също никога не съм мечтала за маркови дрешки,доволна съм на това,което имам.Баща ми е може да се каже вече пияница..Майка обаче всеки път,обаче когато получим малко пари му взема бира и аз като я питам нали постоянно се оплакваш,че няма пари,а му взема бира.Нямам преса за коса,нямам кой знае какви гримове..не е проблем за мен това не си правя кой знае какви прически,нито се гримирам кой знае колко за каквото и да било.На училище 2-3 дни издържам с 2 лева-това не е проблем свикнала съм..Мъчно ми е,че татко е пристрастен към алкохола(по-специално към бирата) и не излиза от България да намери работа някъде.Редовно слушам нашите да се карам за това,че няма пари за един хляб,така да се каже..

Липсват ми старите времена,когато нашите не им бяха намалили заплатите на 200лв(имайте предвид,че повече от половината пари на татко заминават за заема на апартамента).Изхранваме се със заплатата на майка ми.Имам и малък брат..Смятай,4 човека едвам се изхранваме.Но никога не съм се оплаквала,че не мога да си купя някоя дреха,гривна.Имам и проблеми с учите,ще нося слухови апарати(на двете уши),айде то парите ще ни ги отпусне социалното,но пътя до Варна нали трябва да се плати..
Охх,тази тема ме накара да се отпусна изцяло и да си "оголя" какво ми е на душата.
А,пропуснах да кажа,че и на мен не ми дават да работя,понеже цял живот ще се наработя по думите на майка ми..
Дано да се оправите.Късмет ви желая и на теб и на семейството ти.

**vesinka899** · 11-07-2009, 19:07

Прочетох историята ти и много ме натъжи.Надявам се нещата около теб да се оправят.Поговори с майка ти,кажи и че когато се карат с баща ти се растройваш и че не би искала да се карат.Успех ти пожелавам и съм сигурна че нещата около теб ще се оправят.Вярно от страни сигирно е по-лесно но пък не трябва да се предаваш.Това са едни или поне би трябвало да са едни от най-хубавите ти години.Съветвам те да си намериш работа и даси искараш малко пари за себе си!
Успех !

**Blueberries** · 11-07-2009, 19:15

Едва ли ще мога да се хвана на работа поне докато не навърша 16.Иначе искам.Ако мога да помогна с нещо-ще го правя.Но трябва да поизчакам и да попорасна малко.В момента гледам в училище да съм добре,за да не създавам допълнителни грижи.
Най-ме е страх да не остана сама.Никакви пари не ме вълнуват.. искам само близките ми хора да са до мен.

**Mar7i** · 11-07-2009, 19:38

"Аз съм нормално момиче,тийнеджърка.Семейст вото ми не е богато,никак даже.Семейството ми е на ръба на бедостта.Всеки ден чувам-'Ние броим и жълтите стотинки','Нямаме да отделим един лев на страна' и си е вярно.Но все пак майка ми и баща ми НИКОГА не са ме лишавали от нищо.Имам каквото трябва и не се оплаквам.Не мрънкам за всякакви дрънкулки,макар че понякога ми се искат,но.. колкото-толкова.Никак не съм разглезено дете."
Все едно го казах аз. Повярвай не сте единственото семейство с подобно положение. Гледай да избягваш тея скандали или отстъпвай, съгласявай се, не отговаряй, не спори. Трябва да има начин. За това, че може някой ден да останеш сама-всички ще останем, няма как. Не гледай толкова мрачно напред. Излизайте цялото семейство, гледайте филми, забавлявайте се.

**Blueberries** · 11-07-2009, 19:45

Страх ме е от този период,когато и да е.И не мога да се освободя.Не мога да се забавлявам..Условията не ми го позволяват.Уж това трябва да са най-хубавите ми години,но не става.

**elito0o0o0** · 11-07-2009, 19:52

Тази тема някак си ме накара да се замисля.. Прочетох всички мнения.Еми.. какво да ти кажа.. нямам думи просто.

**monkata95s** · 11-07-2009, 21:10

Момиче ... Я СЕ СТЕГНИ . Трябва ти повече позитивна енергия на теб . Не се сдухвай толова . Всеки има трудно моменти , всеки има проблеми , но винаги има начин да се решат . Радвай се на живота си на това което имаш ! Родителите ти се карат- всяко семейство се кара . Ти си в пубертета те в критическата нормално е . Всички сте изнервени, но можеш да се постараеш да не се държи зле . Хубаво е че се замисляш за бъдещето , но не си мисли такива неща . Радвай се на всеки ден със вашите . Радвай се че ги има . Парите не са най-важното , макар всички да знаем , че без тях не се живее лесно . На 15 си . В разцвета на силите си . По закон не е позволено да работиш , но има шанс да си намериш работа поне за през лятото , ако пък не другата година . На всякъде се търсят млади хорица . Ако имаш желание винаги можеш да помогнеш с нещо . Другата година ще си намериш работа . Няма да донасяш вкъщи милиони , но пак ще е нещо . Баща ти като се пенсионира никой не е казал , че е задължително да си седи в къщи . При добро желание и воял би си намерил сносна работа на добрри пари . Не се сдухвай !!!!! Гледай на нещата от позитивната стран . Имаш семсйвто (здрави и прави родители ), пари (макар и не много ) и що годе хубав живот!

Стегни се и не се настройвай толкова зле . Живота е пред теб и тепърва ще ти се случват куп хубави неща . Никой не ти гарантира перфектен живот , но до голяма степен си зависи от теб как ще се чувсваш :P

**viksit0y** · 11-07-2009, 21:26

И мен темата ме накара да се замисля ..

Бих те посъветвала да се опиташ да мислиш позитивно, да бъдеш оптимист, но едва ли е възможно. Много е хубаво, че се опитваш да помогнеш като искаш да започнеш работа. Както си казала засега гледай училището и не тревожи родителите си. Може би, за да не се караш с майка ти - сближи се повече с нея... Не се затваряй в себе си.

**Pwnmaster** · 11-07-2009, 22:01

Разбери, че трябва да си силна и да си самоуверена-знам какво е да си в такова положение.И аз имам всичко, което ми трябва, не съм бил лишаван от нищо, но майка ми и баща ми са имали финансови проблеми все пак-намери си нещо, което те отдалечава от тази мисъл.Разходи се до най-близката гора, намери си хоби-аз например играя баскетбол, като ми стане криво.Горе главата и бъди силна

**lubomirky** · 11-08-2009, 00:15

Първоначално написано от Pwnmaster

Разбери, че трябва да си силна и да си самоуверена-знам какво е да си в такова положение.И аз имам всичко, което ми трябва, не съм бил лишаван от нищо, но майка ми и баща ми са имали финансови проблеми все пак-намери си нещо, което те отдалечава от тази мисъл.Разходи се до най-близката гора, намери си хоби-аз например играя баскетбол, като ми стане криво.Горе главата и бъди силна

И какво ? Отнасяш се, че нямаш проблеми за половин-един час. А после? Ако сте толкова зле с финансите, лятото можеш да си намериш работа като сервитьорка. Едни 1000 лева можеш да изкараш - заплата + бакшиши. Старай се да не се караш с вашите и да отстъпваш за някои неща. Учи повече - можеш да вземеш стипендия или от някое състезание да вземеш пари. По математика особено има много, които са с парични награди и наградите са от порядъка на 2-3 хиляди лева. Просто търсиш начини и ще успееш

**Djuff** · 11-08-2009, 06:40

При мен е почти същото.И мен са ме родили късно, само където не се карам с никой...

**danibebi** · 11-08-2009, 13:14

Миличката

Наистина твоята история е гадна..Ами усмихни се-живота продължава.Нямаш ли приятели с които да споделиш?!Роднини които да ви помогнат горе-долу във финансовото положение.Ти си на 15 а казваш че баща ти след 2-3 години трябва да се пенсионира.Ами след 3 години ти можеш да започнеш работа че дори и след 2.Много хора съчетават работата и училището и не се оплакват

Хайде успехчета

**SunnyTime** · 11-08-2009, 13:53

Здравей Мария.Ха аз също се казвам така Амии виж...Мойте родители ПОСТОЯННО се карат за пари.Всяка вечер,когато баща ми се прибере от работа почва "Какво има за ядене?" или почва да се кара за пари. "Къде са ти паритее" и такива работи....В класа ми повечето да не кажа всички момичета са излязли от Бенатон и Теранова...На мен също ми се е искало и аз някой ден да си направя пазар за 200 лева...Но уви..в момента нямам тази възможност..Баща ми замина преди 3 месеца за Италия там да работи...защото тук бизнеса му не вървеше...На малко хора им пука за твоята история защото ходят с по 10 лева на училище на ден...Аз ходя с 3.80ст. са ми за рейса да се прибера останалото е да си купя тостер от два лева и да се наям.Това е, но не се оплаквам...Разбирам те как се чувстваш, и че ти е кофти да гледаш съученичките ти всеки ден с нови дрехи...Но вдигни глава изход има Както казаха и преди мен,лятото хвани се на работа,дори и да продаваш сладолед какво от това ще спечелиш нещо което ще заделиш за бъдещето си Спокойно няма нужда да плачеш.Остави ваще да си се разправят а ти не им се бъркай.Те знаят най-добре.За момента е това...Вдигни глава,гледай си училището и това е

Успех за напрет Миме

**cookie_master** · 11-08-2009, 16:06

гадно е наистина,но можеш да си намериш работа за събота и неделя.и да гледаш напред

**elito0o0o0** · 11-08-2009, 16:22

Първоначално написано от VanillaMuffins

Първоначално написано от monkata95s

Момиче ... Я СЕ СТЕГНИ Парите не са най-важното

Стой 1 месец на филии с олио и чубрица и ходи на лекции без една стотинка буквално и ше видим дали пак ше си защитаваш тезата.

monkata95s Я ако обичаш прочети още един път историята й и тогава се постави на нейно място.. И ми кажи тогава,ти ако си на нейното място.. как мислиш да се стегнеш. Парите не са най-важното ,но имат много важна роля в живота на човека..

+1 за коментара на VanillaMuffins

**maybeline** · 11-08-2009, 16:28

аз също прочетох историята ти.. много тъжно наистина..нашите също се карат много за пари но гледат аз да имам всичко и каквото остане за тях..аз наистина съм много малка и въобще не може да става дума за работа!според мен всичко е заради тази криза..а за родителите ти...бъди с тях,радвай им се и ги подкрепяй

**iiordanova** · 11-09-2009, 07:07

Здравей , Мария.
Искам първо да ти кажа , че те поздравявам , защото виждаш , че има проблем в семейството и търсиш решение.
Не знам какво мога да те посъветвам , защото парите определени НЕ достигат. Поразпитай тук-там за работа през събота и неделя. София е толкова голяма. Все ще намериш нещо.
Малко или много все ще препечелваш.
Ти имаш кураж , имаш това което някой го нямат.
На 15 години си , а имаш здраво мислене , което също е за похвала.
Не се отказвай , не свеждай глава.
Всеки проблем има решение. Рано или късно и при теб ще дойде - лъч светлина.
Със сигурност ти е много трудно да гледаш другите с нови дрехи. Но какво да се прави , сега ти си в такова положение , а утре може и те.
Никой не знае какво му предстой. Защото , ако знаехме какво ще ни предостави живота утре , то нямаше никой да е нещастен и беден.
Това , че родителите ти са по-стари , не трябва да те обезкуражава , а напротив.
Живота продължава , с трудности или без.
Важното е , че търсиш решение и осъзнаваш финансовото положение на семейството.
Успей и от все сърце ти пожелавам скорощно възстановяване на финансите.

**nezabelejimata** · 11-09-2009, 09:42

Здравей Мария,
Аз съм Таня на 14 ( утре ги навършвам )
Значи след като прочетах това което бече написала се замислих колко сходни животи имат хората ...
Ами значи моита история е същата почти само дето нашите се разведаха на скоро ама те и без това си изневеряваха ... Ам малко се отплеснах таа преди и ние нямахме пари ( не че сега имаме де ама ... ) и аз реших да започна работа бях на 13 и се предполагаше че няма да ме вземат никаде... Но намерих една моя стара приятелка дето тяхните даржат заведение и ги помолих ако трябва на половин заплата да ме пуснат малко да работя каквото и да било , сервитьорка барманка или ако трябва само да мия чиниите в кухнята ... И те се съгласиха ( това беше лятото) и започнах да уж да излизам с приятели, а междовременно ходех да работя и събрах малко пари... И така помогнах поне малко на нашите ....
А колкото да това, че те е страх да не останеш сама ... Ей момиче та ти си на 15 години НЯМА да останеш сама ... Порсто спри да мислиш за това ... Не дърпаи дявола за опашката са казали хората ...
Незнам с какво друго бих ти помогнала, но ако мога само кажи ... Било то да споделиш с някои на стреща съм ...

И успех Миме

**gabi_94** · 11-09-2009, 11:28

ем и ние имаме подобен проблем в момента, трябват ни пари, но няма просто, не стигат и постоянно изникват нови и нови проблемииии. Преди известно време всичко беше добре, имах достатъчно пари, купувах си често някакви дрешки, а сега гледам да не им искам пари излишно...Ние плащаме наем, заем, друг заем на починалия ми чичо и освен това си ремонтираме жилището и изобщоооо...И аз сега се местя в София и силно се надявам да си намеря някаква работа, чудя се вече какво да търся...

**Blueberries** · 11-09-2009, 14:51

Наистина ви благодаря за коментарите.С паритее.. трудно ще стане,но се надявам да намеря лъч светлина от някъде и всичко да се оправи.И на вас,които имат такива проблеми-дано всичко да се оправи.
Аз отделих твърде малко внимание на това,което ще кажа сега.
Може да ви се стори тъпо,но за мен не е така.
На колко от вас се е случвало съученици и познати да ви питат-Абе,майка ти и баща ти на колко са години? - със един....странен поглед.На мен ми се случва постоянно.Може случаите за следното да са 1-2 най-много,но на мен са ми правили впечетление-Абе,това дядо ти ли е?
НЕ се срамувам от тях.Благодаря им,че са ми дали живот.Те са най-ценното за мен и най-важните хора в живота ми,но ми става много гадно,като чуя такова нещо.

**maybeline** · 11-09-2009, 14:58

Първоначално написано от Blueberries

Наистина ви благодаря за коментарите.С паритее.. трудно ще стане,но се надявам да намеря лъч светлина от някъде и всичко да се оправи.И на вас,които имат такива проблеми-дано всичко да се оправи.
Аз отделих твърде малко внимание на това,което ще кажа сега.
Може да ви се стори тъпо,но за мен не е така.
На колко от вас се е случвало съученици и познати да ви питат-Абе,майка ти и баща ти на колко са години? - със един....странен поглед.На мен ми се случва постоянно.Може случаите за следното да са 1-2 най-много,но на мен са ми правили впечетление-Абе,това дядо ти ли е?
НЕ се срамувам от тях.Благодаря им,че са ми дали живот.Те са най-ценното за мен и най-важните хора в живота ми,но ми става много гадно,като чуя такова нещо.

виждам че си се посъвзела браво

**nezabelejimata** · 11-10-2009, 06:32

Ам личи си, че си малко по-добре за което съм изключително щастлива...

Таа по въпроса с възрастта ...
Ами да на мене ми се е случвало и на всички мой приятели родителите са на 20, 30 и като ме питат малко странно да им звучки ама НЕ МИ ПУКА ... И на тебе би трябвало да не ти пука смисал и какво като са по стари може пак да са по готини ... Имам чуството, че аз звуча като 50 годишна жена ама ...

**iiordanova** · 11-10-2009, 08:51

Хей , радвам се , че си се съвзела.
Намерила си лъча светлинка. И знаеш ли според мен кой е твоя лъч ? ВЯРАТА , защото ти си вярваш. Вярваш , че може да успеете да се избавите от този лош " сън ".
Относно възрастта на родителите ти ..
Това НЕ трябва да те подтиска. Какво като са по-стари ?!
Важното е , че ти ги обичаш и подкрепяш , че цениш какво са ти дали. Което е много важно ! Родителите ти със сигурност са щастливи , защото имат едно прекрасно петнадесет годишно , здраво мислещо момиче.
Аз с интерес следя темата ти и се радвам , че започваш да намираш лъча.

Тема: просто моята история

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

просто моята история

Правила за публикуване