На същата възраст съм като теб,от Разград съм,историята ми е почти същата. Даже,Мария,ако си забелязала доста често пускам теми за това,че имам някакви проблеми с майка ми.. Едната тема даже е в подписа ми. Аз също никога не съм мечтала за маркови дрешки,доволна съм на това,което имам.Баща ми е може да се каже вече пияница..Майка обаче всеки път,обаче когато получим малко пари му взема бира и аз като я питам нали постоянно се оплакваш,че няма пари,а му взема бира.Нямам преса за коса,нямам кой знае какви гримове..не е проблем за мен това не си правя кой знае какви прически,нито се гримирам кой знае колко за каквото и да било.На училище 2-3 дни издържам с 2 лева-това не е проблем свикнала съм..Мъчно ми е,че татко е пристрастен към алкохола(по-специално към бирата) и не излиза от България да намери работа някъде.Редовно слушам нашите да се карам за това,че няма пари за един хляб,така да се каже.. Липсват ми старите времена,когато нашите не им бяха намалили заплатите на 200лв(имайте предвид,че повече от половината пари на татко заминават за заема на апартамента).Изхранваме се със заплатата на майка ми.Имам и малък брат..Смятай,4 човека едвам се изхранваме.Но никога не съм се оплаквала,че не мога да си купя някоя дреха,гривна.Имам и проблеми с учите,ще нося слухови апарати(на двете уши),айде то парите ще ни ги отпусне социалното,но пътя до Варна нали трябва да се плати..
Охх,тази тема ме накара да се отпусна изцяло и да си "оголя" какво ми е на душата.
А,пропуснах да кажа,че и на мен не ми дават да работя,понеже цял живот ще се наработя по думите на майка ми..
Дано да се оправите.Късмет ви желая и на теб и на семейството ти.