- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Дъждовни деца
Дъждовни деца
В канавките, в канавките
забравени и оплюти
разбити, изкормени -
децата на дъжда –
натикани в сетни приюти
ще умрем с усмивка на лица.
Този живот взе от нас
толкова, колкото и ние
и в позиция гард
остана душата да гние
докато не се свестихме
докато не се свестихме
и изревахме:
СМЪРТ И ГИБЕЛ ЗА ТАЗИ ПОМИЯ!
няма да се оставим да ни отмие!
Този живот ни разкъса
като звяр с белонокти ръце
и песове с пяна кръвна
/НИЕ!/
вой нададохме гърлен
и родихме земетръса
всеки от нас – дъждовно дете.
Дъжд е нашето име
дъжд е и нашата плът;
дъжд взе ни, роди ни
последен дъжд ще ни е домът.
И в канавките ще умрем
скитници с горящи очи
в позиция – мирно
със слънчеви ръце
обърнати с длани напред.
И нека капката тогава боли
за душите-вихър устремени
към едно дъждовно море.
Казвала съм и преди - идеите ти са УНИКАЛНИ
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
харесва ми.
I have super powers i just don't wanna show you.^^
Докато четох се сетих за Стивън Кинг.
Чел ли си "ТО" ?
Тъкмо за него се сетих..
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009
аз имах едно /може и повече исторически/, посветено на Априлското въстание..
Средновековието и до Освобождението досега са ме вдъхновявали само..
Обмислям вариант да го покажа на даскалката в училище и да и заявя,че ТОВА е нещото,което с удоволствие бих изучавала в училище.(Малко ми е глуповато изказването,обаче наистина съм потресена от факта,че съкратиха програмата на половина и всички си траят,все едно не им е работа.)
Впечатляващо е,да.
на мен ми харесва най-вече начина по който е написано. а идеята наистина е уникална