мда, да, пак аз с моите .. ъ, неща.



В кръгли сапунени мехури,
(които далеч не са най-вечното нещо на света),
съм затворила желанията си
като в една
от тези топки стъклени -
разтърсиш ли ги, вали сняг.

И въпреки че тези леки призми
са добро решение в момента,
в неуловимостта си ще
изплъзнат себе си от мене
и със тях мечтите ще побегнат,
изчезнат?

Ще ми се да бях се научила
по-рано да крия повереното/повреденото ми
в нещо по-здраво
от отразяващите светлина
балончета,
пречупващи я на дъга.

Седем цвята,
седем свята,
седем струни на тъга.
Пук(?),
когато пада на земята
с(ъ)вършената мечта.

А изглеждаше толкова трайно -
смелостта на бъдещето,
скрита в сапун и вода.