Ето накратко как седят нещата. На морето се запознах с едно много симпатично момче. Там за 7 дни изживях неща, които отдавна не съм изпитвала. Аз си имам гадже ( моля ви не почвайте с нраавоучителните забележки и епитети "к**ва). Въпросното момче беше наясно , че аз си имам гадже, въпреки че нито един път не стана дума за тази тема и това не ни пречеше да си изкраваме страхотно. Наречето го летен флирт, забежка, романс, изневяра...Важното е , че това ме правеше щастлива, чувствах се харесвана, чувствах, че някой ме желае, всеки допир ме караше да изтръпвам. До секс не стигнехме, въпреки че имаше ази възможност....Когато се върнахме в Сф всеки трябваше да си заживее в своя свят. Имам му скайп. В началото си писахме, но супер често настъпваше неловко мълчание...Но една вечер си писахме до 4 часа сутринта и макар и чрез скайп усетих отново, че у него има тръпката отпреди. През един общ приятел разбрах, че на него му било само за сеска, но аз не вярвам ( това не е защото ми с еиска д ане е така, а защото макар и за 7 дена го видях какъв човек е ). Това дали някой те сваля само за секса си личи от км....Просто не е тип к*рвар. Имаше периоди в които си писахме често. Аз имам чувството, че той изпитва нещо към мен, макар и и не силно изразено. Но може би фактът, че си имам гадже го възпира. Имаме общи приятели и няколко пъти сме се виждали чрез тях. Но когато се видим , сякаш сме непознати и разговорите с есвеждат до банални неща. Един пъти се засякохме, когато бях с гаджето ми и аз едва ли не можех да го погледна в очите.....Но след няколко седмици ми писа, аз му спомяхнах , че ще се виждам с обши приятели и той неочаквано дойде. Държеше се мило, говореше с оз глас, който ме разтапяше, беше неочаквано разговорлив за характера си. През цялото време имах чувството, че ме гледа, а на мен през цялото време ми с еискаше да го докосна или да го целуна. След няколко дни си писахме. Беше доста ксно , а той започна да ми говори за някакви супер философски теми за живота и някакви такива....Аз бях мн уморена и явно съм казаола неща , с които не е съгласен и по някакъев супер тъп начин приключи разговора ( т.е той едва ли не съжали, че ми споделил тези свои виждния) На следващия ден с еопитах да замажа нещата, но разговорът се изчерпи с два реда. А след последният път, когато се видяхме , не мога д аспра да мисля за него. Искам да го видя по някаъв начин, но не виждам как....Наистина не мога да спра д амисля за него  А нер искам да му пиша, защото имам чувството, че ще му стана досадна....
А пък ето как седят нещата с гаджето ми- от много време с него не съм изпитвала това, което изпитах на морето- т.е страст. Ежедневните проблеми и рутина прчат страшно много. От близо 3 год сме заедно, обичам го, но тръпката във връзката малко по-малко се превръща в рутина......