- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Какво става с любовта след края... !?
Не карам никой да чете това и плс спестете си глупавите коментари!!!
Не съм влизала в този форум отдавна .. но и гледам да не го правя ,защото това естествено е едно от онези милиарди неща които ми напомнят за него.За времето, когато се запознахме и тръгнахме .. по времето , в което не изпусках да проследя всяко едно него ново мнение във форума. И всеки пък когато виждах негов пост, в който пише за нас лицето ми грейваше като прочитах .. Letal обича miShle .. или Letal и miShle са форумна двойка .. и тнт. Знам,че звучи като нещо детинско .. но ние бяхме такива той на 14, аз на 15 .. Сега 2 години по-късно нещата толкова жестоко се промениха .. Живота ми се разтърси из основи ии не ми остана и грам нещо,в което някой би ме убедил,че има смисъл да повярвам .. Останаха ми само една голяма обич, едно разбито сърце и една отчаяна душа .. споделяща болката си във любимия си форум.
Началото ..
Винаги когато чета такива истории и като видя някоя написана дата,която е означавала много за някого първото нещо което правя е да се запитам какво ли съм правила на тази дата, в този момент .. Е беше 06.02.2008 ..Един ужасно студен и мрачен ден .. С въпросното момче сме от едно училище и точно тогава беше датата на нашето запознанство. Класните ни стаи бяха на един етаж и стана така,че едно междучасие просто видях това момче да минава покрай мен и нещо ме накара да се обърна след него. Почувствах как все едно един магнит супер силно ме тегли към него. А той.. той беше толкова красив .. никога няма да забравя широката му усмивка когато ме погледна за първи път .. голямата му,рошава коса, и пламтящият му поглед .. Не тми трябваше много ,за да го обикна .. да го обикна до болка.
Пречката...
Още същата вечер с него почнахме да си пишем по скайп. Никога няма да забравя първите думи,които му написах .. "Здравей.. и за всеки случай да кажа ,че аз съм Даяна от 9б " А той ми отговори : "Здравей, и за всеки случай знам" ... Побърквам се като се сещам сега какви времена бяха тогава. Още същата вечер той ми беше казал,че е скъсал с приятелката си. Бяхме почнали някакви луди чатове по цели дни,нощи ... божее не можех да се отделя от коптютъра си. Обаче се случи така,че на 14ти февруари,когато трябваше да бъде най-хубавият ден в живота ми .. той ми каза,че се е върнал при бившата му. И беше глупаво от моя стана,защото това беше само седмица от както го познавах ... но се почувствах толкова наранена .. толкова излъгана и разочарована .. Сега като помисля още тогава трябваше да го знам ..че той ще разбие сърцето ми ..още тогава трабваше да се отдръпна .. толкова болка щях да си спестя.
Борбата ..
.. но аз не се отказах.Нашите чатове продължиха до такава степен сме си писали,че за 4 месеца имахме хронология от 4212 страници. Сега като се замисля не знам дори за какво толкова сме си писали..едва се познавахме.. Но това естествено не ми попречи да извърша най-голяма лудост за онези времена. Една вечер съвсем случайно стана така,че избях от нас през прозореца на стаята ми ии излязох с него естетвено.Беше вечерта на 29 срещу 1 март и беше адскии студено .. но ние се разхождахме цяла нощ из града. А към 6 и нещо сутринта осъмнахме в удин студен и тъмен вход,седнали на една пейка .. е по-точно аз бях легнала в него , а той ме гушкаше .. и естествено се целунахме. Тогава знаех,че за това момче винаги ще си струва да се боря. Но тези ни вечери не продължиха дъллго, до колкото не ме лъжат спомените бяха 3 и после всичко си остана по старо му. Той си остана с мърлата .. И въпреки,че се виждахме на даскало никога не сме си казвали нищо повече от Здравей .. затова пък скайп прегряваше от всекидневните ни чатове. Вечерта на 6ти май пак излязохме една вече топлла вечер .. Беше ужасно странно,защото и двамата толкова много се искахме,но някак беше още забранено .. докато не дойде пак момента на целувката ,която пак разби всички бариери .. Ние тръгнахме най-накрая на 7ми май в 2 без 21 .. на една пейка в парка ...
Връзката...
Тази връзка означаваше за мен всичко .. Това момче промени всичко в мен .. Израстнахме заедно в любовтта си .. Всеки ден, сблъсквайки се по малко със живота и трудностите .. но заедно .. Той беще първото момче в живота ми както и аз му бях първата .. Радвам се,че имаше човек , с който да мина през всичките си тези първи неща от живота . и този човек е именно този,който обичам безумно. Спомнам си как казвахме, че това е нашата приказка и че любовта ни ни дава криле, с които да летим .. Прекарахме най-хубавите 8 месеца заедно ..
Раздялата...
Имаше толкова много трудности пред които се бяхме изправили ..но една от тях ни премаза тотално.Един ден той просто ми каза,че харесва друга ... В този момент просто спрях да существувам .. Това беше най-тежкия удар,който можех да понеса.. Това,че той предаде всичко наше свято , с едно увлечение... И така де скъсахме на 5.01.2009... Имаше един период, в който аз буквално чезнех .. Не ядях, не спях .. бях отслабнала с 5 кг само за 5 дена .. По цели дни и нощи само плачех .. В този така труден за мен януари се научих д а бъда силна.. След време почнах да разбирам от общи приятели как той всеки ден се напива преди даскало,след даскало .. Почна да ме търси постоянно .. пращаше ми все някакви песни за поздрави с текстове .. "съжалявам, искам те обратно " и бла бла. Той много настояваше да се видим и така след 3 месеца излязохме заедно.. Уж беше едно приятелско излизане .. Но през цялото време докато вървях до него усещах как коремът ми се свива на топка. По едно време той просто каза "Искам да знаеш,че още те обичам и че винаги съм те обичал" Той продължи да ми говори а аз се разплаках.Защото толкова отчаяно го чаках този момент .. Тогава се целунахме, и прегърнахме.. Всеки негов допир, ме биеше като ток по тялото ... Толкова силно го исках ..но тогава просто толкова ме болеше и му казах .. "И аз те обичам, но не мога да съм с теб .." Спомням си как като ме изпрати до нас същата вемер ме гушна и ми каза "бебе" ... Тези души,които не бях чувала от месеци ме разпллакаха за секунди пак .. След десетина дни на дълги размисли аз просто изтичах един ден при него и му казах,че не мога да продължавам живота си без него ... Тогава се събрахме .. 21.04.2009
Лятото...
Прекарахме много хубаво лято .. В началото всичко беше естествено пак розово. Сега като се замисля никога не трябваше да се събираме. Защото той го направи отново.. Ужасно много се промени,ужасно много започна да ме забравя и наранява..Докато аз си седях в нас по цели дни плачейки,той беше навън с този,онзи ... Е естествено към края на август скъсахме и оправданието ,че той ме обича но не може явно да си промени и че по този начин виждал как аз съм страдала,а съм била човекът който най малко го заслужава.
Краят...
В началото таях надеждите,че скоро ще се върне пак и плаках пак по цели дни и нощи и го чаках. Но накрая се получи така,че разбрах ,че той пак е тръгнал с онази от преди.Това разби всички останали в мен надежди ... За последно говорих с него по скайп .. към средата на септември .. Казах му,че аз приключвам и че не искам да имам нищо общо повече с него. За мен е непосилно да му се правя на приятелка..когато в същото време го обичам до болка. Тази негова връзка ме наранява допълнително .. и сега от близо 2 месеца нито една дума не съм си разменила с него.Опитвам се да се самозалъгвам,че съм добре и че си живея супер яко. Но във вечери като тази жестоко ме избива на рев и сълзи и разбирам,че не мога да продължавам така.Чувствам се толлкова безсилна през всичко това. Вече не искам да го върна .. знам,че повече никога не бих си го причинила да съм с него. Колкото и в същото време да искам за изтичам пак при него.Буквално всеки ден се боря със себе си и срещу себе си .. Просто искам да успея да продължа напред,но просто не мога.Точно когато мисля,че съм то направила нещо все ме връща.И знам,че ще отмине и знам,че ще има други . и тнт просто .. искам пак да бъда щастлива без да изтръпвам всеки път когато го виждам.Без да ме боли всеки пък когато изникне някой спомен във съзнанието ми .. Искам да мога да продължа .. Просто не мога да приема,че той е успял да загърби всичко,което сме имали и да продължи ..
Сега 2 години по-късно .. имам чувството че съм на дъното, а съм още толкова малка и знам,че толкова още път има да извървя ..
Първоначално написано от blq_blq
Първоначално написано от smile98
О.О Много дълго. АБе вие нормални ли сте бе?
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
...или изчезва или остава
съжелявам мила![]()
Дали някой ден сърцето ми ще престане да се опитва да изкочи от гърдите ми всеки път, когато ме докоснеш ?
келеш...Първоначално написано от ShawnMac
![]()
Дали някой ден сърцето ми ще престане да се опитва да изкочи от гърдите ми всеки път, когато ме докоснеш ?
Моля те спри да спамиш и отиди си избии комплексите на стрелбището. Няма да ти отговоря на поста в който ще се опиташ да ме направиш на 2 стотинки за да не осираме темата на момичето.Първоначално написано от ShtrudeL
–––––––––––––––– –––––––––––––––– –––––––––––––––– ––––––––––
Mishle, трябва да положиш неимоверни усилия за да забравиш силно обичан човек .Наясно си ,че няма да е лесно затова мога само да ти кажа да излизаш повече с приятели и да не мислиш за момчета ...известно време .
В живота има моменти, когато някой толкова ти липсва, че желанието да се опреш на рамото му запълва всички твои мечти!
историята ти е наистина много хубава, но с тъжен край, за жалост.. досега не съм имала чак толкова сериозна връзка и определено не мога изцяло да се поставя на твое място, но знам какво е да те нарани и предаде момче, на което си имала доверие, което си смятала за единствено, което ти е казвало разни силни думи и накрая.. всичко е рухнало, точно заради същото това момче, което се оказва, че не е заслужавало доверието ти до такава степен... мога само да те посъветвам да не съжаляваш, че всичко това се е случило. щом е станало, така е трябвало да стане. помисли само колко по- празен би бил животът ти, ако това момче не е било част от него през тези 2 години, помисли колко хубави емоции си щяла да пропуснеш. да, сега ти е тежко, но всичко ще отмине и ще те направи по- силна от преди. пожелавам ти успех и бъди сигурна, че всичко лошо ще отмине. просто имай търпение.
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
Винаги единият обича малко повече и до края го боли.
Нямаш избор освен да изживееш всичко, да изплачеш сълзите, които имаш за него. Един ден просто ще секнат.
Съветите от рода на "забрави го, не е достоен", не помагат, нали?
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
трудно ще ти бъде да забравиш..но с времето и тва ще стане..
"Винаги единият обича малко повече и до края го боли."
испанците казват : " El uno quiere..y el otro se deja a querer.." тва в превод е ..ЕДИНИЯТ ОБИЧА А ДРУГИЯ СЕ ОСТАВЯ ДА БЪДЕ ОБИЧАН! ..![]()
I don`t care .. ;] ..
Прочетох всяка една написана дума... за мен това е приказка с ужасно тъжен край.
Изживяли сте нещо наистина прекрасно и донякъде различно от общоприетото.
Според мен ти си страшно силна и точно сега не трябва да се предаваш. Имате страхотни спомени заедно, които не трябва да се забравят. Вярно е, че лошите неща, които са се случили слагат една мъгла над всичко хубаво, но не позволявай това да стане. Аз съм сигурна, че ти го обичаш.... и че той също те е обичал. Сигурна съм, че за него ти също си била специална и че дори все още мисли за теб.
Сега идва най-трудната част. Да приемеш факта, че е край и трябва да гледаш напред. Известно време ще се чувстваш зле. Ще ти става много мъчно, когато го видиш и ще усещаш тази гадна празнота, но и това ще отмине. Най-важното е да не се предаваш. Разсейвай се с каквото се сетиш. Бъди с приятелите си. Все някъде ще срещнеш някой, сигурна съм. Заслужаваш го. Успех и горе главата!
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
като цяло с "моето" момче имахме почти същата история..без късането и тръгването отново..знам какво ти е , но както казах по-горе..ще го забравиш..просто се примири,че тва нещо е станало защото трябва..защото някой така е казал,че трябва да стане..бъди сигурна,че ще се появи ТВОЯТ човек..правилния..този който ще те наранява..ще те обича , ще бъде до теб..но просто това не е момчето! Успехх..и знаеш,че ти можеш..не те познавам..но ако си събереш мислите..и се съвземеш и забравиш всичко ще си бъде Ок..не се хаби заради някакво момче,което дори не заслужава сълзите,които си изплакала за него..
I don`t care .. ;] ..
много си оригиАнален бе.Първоначално написано от ShawnMac
Първоначално написано от mechtaq_za_teb
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Ми като не и се живее на момичето...нз всички изпадат в крайности.Става тъпо :/Първоначално написано от dead_princess
По темата...еми трябвало е още първия път да го оставиш,но и аз съм бил на тоя хал,и аз не оставих....Ехх...
Ама и тоя скайп...4200 страници...Т'ва не е нищо!![]()
Ако има нещо - свиркай на ЛС.
Първо историята ти наистина звучи много интерсесно ама нещо ми е много напудрена.Наистина ли си гледала часа при първата ви целувка, че беше с някви минутки доста уточнен.Второ вие сте били на по 14г. нормално е да се обичате, но не си мислила че ще бъдете вечно заедно нали.Такава серизна любов идва в по късните години.Неможеш да очакваш момчето на 14 години да се задържи вечно до теб.Знам , че те боли и ти е трудно, но трябва да продължиш напред и двамата сте много малки и ще срещнете още много хора докато намерите истинската любов.Аз затова неразбирам 14 годишните незнам какво очакват от връзките си като то краят им винаги е ясен.
невероятно хубава история.. и сия написала прекрасно,че някакси да те грабне докато я четеш.
Искам да ти кажа само да не се предаваш .. всичко ще отмине и отново ще бъдеш щастлива![]()
Здравей! Като за начало историята ти е невероятна, просто неописуема. Да ти кажа, аз съм имал същият проблем. Преди имах връзка като твоята. На няколк пъти се карахмее, след това късахме и пак се събирахме. През есента тръгнахме и точно на първите 3-4 месеца скъсахме и веднага след това се оправихме. След това 1-2 месеца отново така докато накрая окончателно не се разделихме и то беше преди лятото, което е доста гадничко. Към средата на лятото обаче отново се събрахме до преди 3 седици и отново се разделихме, при което аз съм твърдо решен, че няма смисъл да продължаваме всичко това. Обичам я до полуда, но винаги човек трябва да знае кога да спре. Трябва да намериш начин да се оттървеш от тези мисли за него. Само те теглят надолу. Единственото, което не трябва да правиш е да се затвориш вътре в себе си и да не се самосъжаляваш за нищо. Просто се радвай, че си имала невероятни мигове с него, които ще ти останат красив спомен.
Хей,знам че ти е трудно ,но не падай духом , не трябва заради него да пилиш нерви,да страдаш по човек който явно не заслужава и вниманието което си му отделяла.Само ще кажа,че такива като него който не знаят кво искат ги остаяям на 1 месец-още.Вярно любовта е сляпа..но всичко си има граници ,нали ?
Трябва да го забравиш,като начало изтрий шибаните хронологии,илез с други момчета ,разведри малко обастановката,запознавай се с повече нови хора,общувай ,изтривай снимки .Изтриий го от съзнанието си (трудно е ,факт,но не невъзможно).
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Не мисля, че трябва да трие всичко свързано с него все пак той е бил важна част от живота й дълго време и това няма как да се промени.Тя е имала и хубави моменти с него.Просто трябва да се вземе в ръце и да продължи напред.Първоначално написано от balu4ka
винаги е така..винаги се случва да се влюбиш и да те боли после...няма какво да съжаляваш...приеми го...била си с този човек дълго време..изживяла си страхотни и незабравими моменти..но ти още от самото начало си знаела че няма да сте вечно заедно...просто времето ще те излекува..и спри да се самозалъгваш че той те обичаедин човек ако наистина те обича просто няма да постъпи така... момчето иска да си изживее живота и си отваря от всякъде вратички
знам че е трудно да продължиш но я се замисли? Това се случва почти със всеки..и ако тръгнем така да не ядем да не ни се живее..какво ще стане от нас? мдамм..и аз така си помислих
просто бъди силна в живота има много по страшни и по трагични неща ...радвай се на живота и не се самосъжалявай..времето тече..животът е кратък..
![]()
![]()
always and forever..! ( h )
Като ти гледам ника , май си от партията на емотатаПървоначално написано от dead_princess
![]()
cut veins , no spam
tnx![]()
...свършва ?![]()
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Прочетох цялата история. Много малко хора могат да почувстват това, което ти си преживяла. И вес пак макар и да сте раделени, всеки от вас е запазил незабравими спомени.Нека бъдат вече само спомени и нищо повече
Трябва да бъдеш силна.
Nobody breaks my heart.
Не оставяй някой безумно тъп човек,
който няма представа колко е часът,
да те убеди в противното."
Ever notice how 'What the hell' is always the right answer?