Най-хубавото <3


-------------------------------------


Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.








Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми

само от безсъници живее.

Слушай ме, докато спиш, защото -

буден ли си, няма да посмея.

Принце, аз съм твоята принцеса.

Но разстрелях приказното чудо.

Станах и косите си разресах.

Не дочаках ти да ме събудиш.

Баловете бяха много пищни.

Лесно ми замаяха главата.

Млада бях - за нищо не въздишах.

Радвах се на лъже-красотата.

Любих се. И не с когото трябва.

Припознавах любовта във всичко.

Вярвах, че я има. Още вярвам,

но оставям други да обичат.

Не внимавах - мравката настъпих.

Значи съм способна да убия?

Разпилях косите си по пътя -

нямам със какво да те завия.

Да, заради мене пяха песни.

И заради мене пламна Троя.

Принце, аз съм твоята принцеса,

но отдавна вече не съм твоя.

Виненки, наместо пеперуди...

Снощи много е била ракията?



Ти поспи, когато се събудиш -

ще ти стана камъка на шията.












Еднакво е, когато ръкопляскат -

или размахват пръстче за поука.

Отдавна съм приела като ласка

плесницата на уличната клюка.

Защото имам по-сериозни грижи

от суетата да ви се харесвам.

Аз трябва и да гледам - и да виждам.

Освен това - да ми се пеят песни.

А пък за песен трябва да е чисто

и светло пред очите и в душата.

Понякога наистина ми писва

да ви броя - приятел след предател...

И затова, каквито сте - такива,

в неделя изпълзели на площада.

Аз просто преминавам и отивам

на срещата със следващата младост.

Защото есента ми е красива.

(И още на любимия съм мила).

А нежността, която ви убива,

отдавна в моя дом съм приютила.

Защото и небето притъмнява,

когато му потъна във очите -

вместо плесник (простете) - ви прощавам.



Но зная, че не можете да спите.


















Знам, че искаш, по хлапашки сресана,

не мъжът ми — Хамлет да откриеш.

Само не надничай зад кулисите.

Ще се счупи цялата магия.

Хамлет има десет лева в джоба си.

И се пита — хляб или цигари.

С два пакета изкопава гроба си.

С фасовете веждите си пари.

Хамлет има две деца — подробности.

Вярно, че не влизат по пиеса.

И една Офелия — виновница,

че не става вече за принцеса.

В къщата им зимно слънце влиза.

Плаши ги дъхът на светлината.

Хамлет или гледа телевизия —

или гледа празното в душата си.

Затова, заклевам те, момиченце —

точно там, на сцената, с декорите:

струва си, но само там — обичай го!



Другото е моя територия.