Не надничай в съня ми — няма твои познати.
Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.
И ме грабват от теб на конете крилати
и за стотен път виждам, че земята е обла.
Знам, че викам насън — запуши си ушите.
Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.
От далече се връщам и от страх съм пропита.
И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.
Отдалече се връщам, ала още се връщам.
Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.
Остани в тази наша, земна, истинска къща.
Нека аз изкупувам часовете ни грешни.
Нека теб не закачат! Нека теб и децата
да оставят на мира — да сънувате тихи.
Аз подпалих небето, аз продъних земята —
неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.
И не ме съжалявай — не съм толкова млада.
Мойте нощни злодеи със апостолски маски,
са мъжете, които

съм изпратила в ада.