Здравейте на всички!!!Преди 2 дни гледах новините и там съобщиха, че са открили телефонен номер на които децата могат да говорят за всякакви проблеми-за насилие и т.н.
И тогава се замислих за живота ми-какъв беше преди,какъв е сега.Ще Ви разкажа на кратко моята исктория.

Всичко започна в у-ще.От 1 до 4 клас всичко беше добре,но след това започнаха проблемите.Падна ми долният,кучешки зъб,но израстна нов,но на криво..не беше чак толкова трагично,дори почти не се забелязваше.Но ''плейбойчето на класа'' заедно с още едни кифли започнаха да ми се подиграват.Отначало не им обръщах внимание,като мислех че за 1-2 седмици ще отмине,но явно жестоко съм се лъгала.Психическият тормоз продължи 3години-5,6,7клас.
До 5 клас бях отличничката на класа-дори 4 пъти помагах на госпожата по математика да измисли контролните.Но щом започнаха да ме тормозят си развалих успеха-в 6 клас за 1-вия срок имах 9 двойки...можете да си представите с колко съм завъшила.Преди пишех хубави стихотворени(неискам да се хваля,но просто казвам)-имам 4 грамоти за 1-во място.Но когато се сещах как всеки ден ме убиждаха,разплакваха и унижаваха просто неможех да пиша.
Някои сигурно ще си кажат-''Какво толкова-не е трябвало да им обръщаш внимание''-да,наистина пробвах се,но след такива убиди нямаше как.
Всъщност аз немога да опиша това,което чуствам с думи...
...но ще се опитам да ви кажа какво изпитвах по някакъв начин...
Всеки ден преди да заспя,си мислех за какво ще ми се подиграват на следващия ден....неисках да си обличам нови дрехи,защото щяха да започнат подигравки и за това-''Хаха,от втора употреба ли ги купи'' ''Откъде взе пари-сигурно си намерила пари в някое кошче или просто дрехите са от боклука''.Постоянно ме питаха дали се къпя,дали подържам лична хигена..ако когато си разменяхме подаръци ми подариха сапун,четка за зъби,носни кърпички( ''За да не мажеш хубавия чин,с твоите мръсни сълзи,когато цивриш,защото после трябва да обезпаразитяваме'') И вечерта когато майка ми ме попита- ''Какво ти подариха'' аз какво да кажа-сапун,за да се изкъпя??
Преписвах 3 тетрадки,едната от които 4 пъти,защото им беше скучно през часа и трябваше да правят нещо....и решиха да ми се подиграват,като не ми дават тетрадката,а си я поднятат един на друг.
Снимаха ме с телефоните си и после ми се подиграваха на снимките или качваха снимките в ''Гепи ме'' като пишеше под снимката ми ''Правя секс за пари и искам да ми го на**кате анално''...
Освен психическият тормоз имаше и физически-ритаха ме,замеряха ме с чантата ми(която е перях всяка събота,заради мърсотията и калта(която се полепваше,когати ми я изхвърлят),а един ден ме бутнага 2 пъти по стълбите(съобветно единят глезен едвам си го движех),бутнаха ме 2 пъти от стола и ме удариха с един учебник...и всичко това за един ден...
Дори веднъж ми взеха и парите.
А през една зима ми напълниха врата,панталоните и раницата(познайте какво стана с учебниците) и заради това,после щяха да ми вадят сливиците,защото бях хванала някаква по-особена ангинаа..
А да сега се досетих-редовно ми сваляха панталоните.
Толкова ме тормозеха,че винаги затврям капачето на видеокамерата на комп. защото си мисля че ме наблюдават с нея(да,може и да е психично разствойство)
Какво да ви кажа..сами може да си направите изводите.Има още МНОГО неща,но просто ако тръгна да ги пиша ми трябват поне 5-6 страници.

Та заради този тормоз ме беше страх(ако може така да се нарече) да се запознаяам с нови хора,да общувам и съответно нямах приятели-само 1.Нямаше с кого да споделя-както казах приятели нямам,неискаш да казвам на семейството си-неиска да знаят колко жалка съм.А и без това си имаме доста семейни проблеми-като започнем от здравето,та ще стигнем и чак до алкохолизъм.
В новият клас се приятелих с една групичка..но някакси неизпитвам чуството на приятелство..Да знам че е още рано,но дори неизпитвам същата привързаност и към единствената ми приятелка.С нея се познаваме от 5 годишни и бяхме НЕРАЗДЕЛНИ до 5 клас-просто след това леко се скарахме и така...
Но сега пак сме НАИСТИНА добри приятелки-виждаме се всеки ден.Но някакси неизпитвам онова чуство на приятелсвто,на подкрепа...и немога да споделям важни неща за мен с нея...
И така замислиш че живота ми НИКОГА няма да бъде същ
ия-няма да мога да изпитвам чусвотото на приятелставо и чуството на влюбването.

Благодаря на всички,които ще прочетат темата.
П:П1-Знам,че темата не е добре написана,но незнаех първо с кое да започна...
П:П2-Дано темата да е за тук.