чувствям се зле

[vesinka899]

откакто почина дядо ми -преди 4 месеца изпитвам някаква тревжжност.Постоянно се притеснявам за близките си хора,не мога да се отпусна или ако се отпусна е много рядко.Постоянно дядо ми ми е пред очите.Сънувам го.Не мога да го преодолея.Понеже баба ми сега живее при нас много се притеснявам за нея.Вечер като стане и ако се събудя през ноща ставам и светкам да видя дали диша.Не искам да загуба роднините си.Постоянно ме е страх да не стане нещо.Като звънне телефона и си мисля че е нещо лошо..
Темата не е ебавка.Моля ви не пишете глупости.Кажете ми какво да правя.Побърквам се

[Sisito941]

Първо искам да изкажа моите съболезнования..Тежко е да изгубиш роднина,досега не съм губила такъв,дано да не се случва,че и аз не знам какво ще правя..Ми занимавай се с нещо-компютър,телевизор,излизай с приятелки,не мисли за случилото се..А ако не става така-времето лекува..

[gabi_94]

дамм и аз изпитвам такъв страх...дядо ми и чичо ми починаха миналата година лятото в рамките на един месец....от тогава не спирам да се притеснявам за другите ми близки, някакъв огромен страх имам да не ги загубя. Не знам и аз как да го преодолея, може би времето ще излекува болката и тревогата...

[lubomirky]

нещо си се обсебила.. сподели проблема с вашите и ако се наложи отиди на някакъв лекър или психолог

[Insane69]

При мен беше почти същото... Осъзнах колко е кратък живота и се изплаших при мисълта, че някой ден може би ще осъзная, че не съм могла да постигна целите си и че е късно вече за каквото и да е било. Бях силна и сдържана, помагах на роднините си, гледах да не ги занимавам много с мен и моите притеснения, защото на тях също им е тежко (и сигурно много повече от колкото на мен), превръщах негативните емоции в полезни като се занимавах с изкувство. Само когато съм адски тъжна, пиша и най-хубавите си разкази. А свиренето ме "пречиства".
Съветът ми е да се стегнеш, така да се каже, и да се опиташ да преодолееш тази обсебваща мисъл. Занимавай се с нещо, което да ти е приятно и занимателно.
Според мен е напълно нормално това, което се случва с теб, но това не значи, че не трябва да се борим с болката...
Съжалявам за загубата.

[vesinka899]

Много благодаря за съветите ви

[iiordanova]

Това е въпрос на психика.
Всеки приема лошите новини .. тежко !
Говори с родителите си за страха ти , ако трябва посети и специалист. Колкото и глупаво да звучи , може би ще ти помогне.
Не се предавай.
Времето лекува ..

[elito0o0o0]

R. I. P.

Такам такаммм....

Преди 3 години бащата на моя баща (дядо ми) почина.. Много Ама много ми е мъчно за него,понеже беше най-готиния дядо на света! Много,ама много си го обичам... Много плаках,измъчвах се,всяка мисъл за него ме караше да плача.. ето! дори и сега го правя Аз съм го сънувала само 1 път и то сънят ми беше доста странен.. мм.. Повече не съм го сънувала.. Имаше рак на всички органи.. правиха му операция .. беше добре.. леля прати едни лекарства от Юханесбург.. пи ги ,но като ги свърши.. има няма 3,4 месеца и пак имаше разсейки.. Реши да иде в София и там докторът УБИЕЦ! реши да го обгаря.. и така като му направи операцията,2 месеца след това дядо си отиде, а преди това един семеен приятел си беше направил същата операция ,при същия лекар и почина малко преди дядо ми.. Сега този ``доктор`` е мъртъв! И добре е направил,че е умрял.. Така никога повече няма да убива хора и да взима парите им.. Вече загубих бройката на хората умрели от такива операции направени от него

Преди 6 месеца почина майката на майка ми (баба ми) и се чувствам ужасно.. Кръстена съм на нея.. Нея също много я обичам... И също така,всяка мисъл за нея ме кара да тъжа .... Дълга история е с нея..


Съжалявам! Не мога да ти помогна.. Исках да излея това ,което ми е отвътре и да споделя ...

Слушай! Няма смисъл да плачеш и да тъжиш,пък и да се притесняваш толкова много.. Нито ще върнеш някого,нито ще опазиш някого.. Животът продължава. Рано или късно всички ще си отидем от този свят!


п.с. Сори ако имам грешки,но сега просто не ми е до тях..!

[bori96]

Много съжалявам
Съвсем наскоро и аз загубих роднина и наистина е много тежко...Аз те съветвам да не се затваряш в себе си, а да продължиш напред. Помисли си, ако дядо ти беше жив дали щеше да иска да те гледа така? Първите 2-3 месеца са най-тежки, но след това вече започваш лека-полека да го осмисляш. Много е подтискащо, но е нещо нормално.

[bloodymirror]

Моите съболезнования!
А иначе..
наистина,ще го преодолееш..
с времето ще се оттърсиш от този страх..

[Insane69]

Съгласна съм, че трябва да говориш с някого, но не смятам, че той трябва да е от семейството. Мнението ми е изградено на базата на това, което беше при нас. Просто не бива да ги натоварваш още повече (родителите ти).
Дядо ми беше баща на майка ми, живееше в нашия блок и винаги ни е бил опора по всякакъв начин, за всичко. За известно време изгубих не само дядо си, но и майка си и баба си. Всичко се промени. Просто опитай да се оправяш по някакъв начин сега, а след време можеш да говориш с тях.
Не смяташ ли, че така е по-добре?
Всъщност говорила ли си с някого за това? Можеш ли да разчиташ и споделяш на някого извън семейството?

[vesinka899]

Говорила съм с приятелки
Майка ми ходеше на психолог защото психоложката ни е позната и мен искаше да води

[Insane69]

Приятелите не винаги могат да ни помогнат. Може да са ни супер близки, но да не могат да ни влязат в положението, да не могат да ни помогнат.
Това за психоложката е много хубаво. Хубаво е, че правите нещо по въпроса, а не се оставяте на течението. Иди и ти. Помага, аз съм била и продължавам да ходя периодично.
Пожелавам ти да се оправиш колокото се може по-скоро и да не се оставяш на тъгата!

[vesinka899]

Приятелите не винаги могат да ни помогнат. Може да са ни супер близки, но да не могат да ни влязат в положението, да не могат да ни помогнат.
Това за психоложката е много хубаво. Хубаво е, че правите нещо по въпроса, а не се оставяте на течението. Иди и ти. Помага, аз съм била и продължавам да ходя периодично.
Пожелавам ти да се оправиш колокото се може по-скоро и да не се оставяш на тъгата!

Благодаря !

[aloveyou]

Моите съболезнования

Иначе и аз загубих миналата година дядо си (бащата на баща ми)..Обичах го много - и няколко месеца не дойдох на себе си..
А пък тази година загубих чичо си - и сега се притеснявам много за другите ми роднини..Не искам да ги загубя

[SunnyTime]

Мойте съболезнования авторке.Съжелявам за случилото се.

Ами преди половин година някъде,баба ми почина.Нито съм плакала нито нищо.Преди 7 години и дядо..Но тогава бях по-малка и не разбирах такива неща..


Понеже в наща къща живеят другите ми баба и дядо се притеснявам за тях...Дядо ми е над 70 и ходи на работа ОБИЧАМ го ужасно много ии...като знам какво правеше за мен...не искам да го загубя...И сега в момента ми е супер гадно...Надявам се още много да си живее и да ми се радва...


Приятелите не винаги могат да ни помогнат. Може да са ни супер близки, но да не могат да ни влязат в положението, да не могат да ни помогнат.
Това за психоложката е много хубаво. Хубаво е, че правите нещо по въпроса, а не се оставяте на течението. Иди и ти. Помага, аз съм била и продължавам да ходя периодично.
Пожелавам ти да се оправиш колокото се може по-скоро и да не се оставяш на тъгата!


+1

Въпреки че аз не съм ходила на психолог

[danibebi]

Моите съболезнования.Това е много гадно Ами поговори с майка ти и не е лошо да поговориш с психолог Ще го преодолееш спокойно!

[happyfacex]

И аз бях някъде четвърти клас когато дядо ми почина и аз плаках малко но не ми беше супер тъжно тогава бях много малка и не можах да го усазная и съжалявам че може би не съм казвала обичам те защото ме беше срам.. ;xx но се надявам той да го знае.. ;((
Съветвам ви да се обърнете към живите си близки и да им дадете цялата си любов преди да усъзнаете че е било твърде късно..