Мюсюлмански дервиш пътувал през пустинята и стигнал оазис – селище, наречено Пясъчните хълмове. Като търсел място за почивка, бил насочен към дома на богатия Шахир, чиито богатства надхвърляли тези на съседа му, Хадад. Като престоял няколко дни в дома му, сбогувайки се му казал: “Благодари на Бога, че си толкова добре”.
– O, дервиш, - отвърнал му Шахир - не се подмамвай от очевидното. Защото то отминава.

Пътувайки, дервишът мислел върху тази фраза. След 5 години се озовал на същото място, но домът и стопанството на Шахир били изчезнали. Местните хора казали на дервиша да отиде в дома на Хадад, комшията.
– Какво се е случило - попитал дервишът Шахир, който бил в парцали.
– Моят дом беше разрушен от буря - отвърнал той - а този на Хадат пощаден. Той бе милостив, прибра ме, и сега съм слуга в дома му, но и това ще премине…

След много път и години, дервишът отново се върнал да потърси Шахир – открил го облечен в чудесни дрехи, застанал на прага на Хадад.
– Преди няколко години Хадад умря и понеже нямаше наследници, остави всичко на мене. Но и това ще отмине…

Един ден дервишът разбрал, че Шахир е починал. Отишъл в Пясъчните хълмове, за да посети гроба му и намерил следния надпис на надгробния камък: “Това също ще отмине”.

След известно време дервишът спечелил състезание, обявено от самия крал. Кралят поискал нещо, което да го прави тъжен, когато е е много щастлив, и щастлив, когато е много тъжен. Дервишът подарил на краля пръстен, от вътрешната страна на който било написано:”Това също ще отмине”.