Цитирай Първоначално написано от BloodyAmy
Да, случвало ми се и съм си мислела: "Лелее, колко е приятно да си сам". Но когато навлизаш в една по-сериозна възраст и всички, около теб са обвързани си даваш сметка, че и на теб ти трябва точно това. Все пак не може вечено да си сам и да си свиркаш, колко си щастлив, защото ще ти трябва подкрепа и то не приятелска. Все пак човек е създаден именно за това, да обича и да бъде обичан, колкото и банално да звучи. И, когато намериш правилния човек, ще осъзнаеш, че е така.
Щастието и непукизма, към самотата са временни.
Бих ти казала, радвай се докато можеш на това си привидно щастие, защото ще дойде ден, в който ще се чудиш от къде ти е дошло. (:
така е, затова гледам максимално да се насладя на момента