ще започна с това , че майка ми ме обезкуражава за нещо , което е супер важно за мен и това е пеенето . Просто не си представям живота си без него .
Наскоро една позната направи голяма стъпка напред , която и отваря врати към мюзикълния бизнес, тя беше последователна и още от малка беше начертала план как да действа . От нея не изискваха нито ноти , , нито техника .. а просто талант( които аз имам )и това и отвори много врати, . Аз също съм ходила на солфеж , но имам сценична треска( която ми казаха ,че се преудолява ) и ме е страх да направя по- голяма стъпка. Сега съм 12ти клас и спомена ли на майка ми нещо за по- сериозни занимания , тя казва \" гледай си уроците\ъ\'" или \" накъде си тръгнала \" или поредната обезкуражаваща реплика . Знам , че не трябва да се влияя от мнението и като реша нещо- да го направа , но се добавя и страха ми , че съм закъсняла , че ще се проваля и ме е страх да предприема каквото и да било . Имам нужда от подкрепа ,за да успея , а не я получавам и съм съвсем сама . Опитвам се сама да начертая правилния път , за да мога да направя това , което и приятелката ми ..Ако се занимавам с пеене , всичките безинтересни уроци за университета добиват смисъл , защото правя това което обичам , а майка ми не го разбира ..
Отчайвам се и не знам да зарежа ли мечтите си , стъпвайки на сигурно , или .. ?
И какво да правя с пустата сценична треска .. как да я преодолея , за да хода и мен да ме преслушат и да видят таланата ми.. Толкова ме е страх ..Ако я преудолея .. майка ми няма да ми влияе ..