Точно така става - с планиране и постепенно доближаване до целта.

Сценичната треска би трябвало да ти мине след първите няколко пъти пред повече хора. Първо нея преодолей.
Може да отидеш на актьорско майсторство - там сигурно ще ти помогнат, защото има изяви на сцена пред другите участници в школата и се свиква с мисълта.

Има два начина за справяне с проблема - да приемеш публиката и да не се притесняваш или да я игнорираш и все едно я няма.
Аз лично предпочитам първия вариант, защото е по-сигурен и можеш да имаш контакт с публиката.

.............................

Иначе те съветвам да си следиш мечтите.
Само се замисли, че след няколко години оставаш сама - трябва ТИ да си взимаш решенията, ТИ да правиш преценки и ТИ да се справяш с живота.
Родителите са извън тази схема - и те са хора и те ще умрат, ако следваш техните решения какво става, когато те изчезнат?

Направи си планове и действай по тях, майка ти ще разбере, че е грешала, когато постигнеш успех в начинанието си.
Но както и да е, тя не е мерило.
Живей за себе си!

Пеенето е хубаво нещо, особенно като имаш талант, както казваш, е в твоя случай.

Можеш да си намериш някоя банда, в която да пееш.
После ще срещнеш други хора и така нататък, като не спираш да се усъвършенстваш и да си търсиш мястото.

Но не зарязвай уроците, щото без някакво висше образование е тежко.
Може да правиш нещо добре, но нямаш ли документ - хората няма и да те погледнат.

Ако има нещо - питай, тук има хора, които могат да са полезни.
Ако съм писал глупости ще се радвам, ако някой ме поправи, за да не обърквам момичето.

Благодаря и успех!