- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Майка ми , мечтата ми , и сценичната треска
ще започна с това , че майка ми ме обезкуражава за нещо , което е супер важно за мен и това е пеенето . Просто не си представям живота си без него .
Наскоро една позната направи голяма стъпка напред , която и отваря врати към мюзикълния бизнес, тя беше последователна и още от малка беше начертала план как да действа . От нея не изискваха нито ноти , , нито техника .. а просто талант( които аз имам )и това и отвори много врати, . Аз също съм ходила на солфеж , но имам сценична треска( която ми казаха ,че се преудолява ) и ме е страх да направя по- голяма стъпка. Сега съм 12ти клас и спомена ли на майка ми нещо за по- сериозни занимания , тя казва \" гледай си уроците\ъ\'" или \" накъде си тръгнала \" или поредната обезкуражаваща реплика . Знам , че не трябва да се влияя от мнението и като реша нещо- да го направа , но се добавя и страха ми , че съм закъсняла , че ще се проваля и ме е страх да предприема каквото и да било . Имам нужда от подкрепа ,за да успея , а не я получавам и съм съвсем сама . Опитвам се сама да начертая правилния път , за да мога да направя това , което и приятелката ми ..Ако се занимавам с пеене , всичките безинтересни уроци за университета добиват смисъл , защото правя това което обичам , а майка ми не го разбира ..
Отчайвам се и не знам да зарежа ли мечтите си , стъпвайки на сигурно , или .. ?
И какво да правя с пустата сценична треска .. как да я преодолея , за да хода и мен да ме преслушат и да видят таланата ми.. Толкова ме е страх ..Ако я преудолея .. майка ми няма да ми влияе ..
НИКОГА не зарязвай мечтите си, защото рано или късно ще съжаляваш. Както аз съжалявам, че се отказах от моята мечта.
продължавай да се стремиш към мечтата си;междувременно се опитвай да се справяш и с другите уроци
кажи на майка ти;че ти трябва подкрепа
начи не се притеснявайте толкова за нещо които няма да променят коренно живота ви . Реално погледнато не би трябвало да те притискат срокове , пари , взаимоотношения и ангажименти . Каквото и да се случи с тях и утре отново ще си жив и здрав , земята ще се върти и слънцето ще свети . Много хора имат прекалено силно отношение към случващото се в момента при тях . Истината е , че всичко е временно нещо което ще отмине и придаването на допълнително значение и сериозност няма да направи преходното вечно . Въпреки това , хората бързат за срещи , не спят заради изпити , гонят градския траспорт до припадък и се ядосват за пропуснати ползи сякаш е ситуация на живот или смърт . Нищо от споменатите неща не би променило живота ти значително ако се случи или не се случи . Утре отново ще дишаш и ще продължиш личната си хомоестаза .
Аз придавам отношение на нещата които могаг да променят живота ми в необратима посока за да премина през живота с най-малко количество загубено време . Би било жалко от бързане за среща да блъснеш човек по пътя си или да катасрофираш като резултата от това да усещаш цял живот .
Надали ти помогнах ..
който търси - намира . ^^
Леле тази дрога наистина не ти действа добре
Всяко следващо мнение е по - пооо от предишното... :/
In the grace
Of this love
We rise in pain
And death is not far away
And soon we'll sleep
And never wake up again
Има и друго.
Явно майка ти не успява да види потенциала ти и за това те обезкуражава.
Или може би е песимист по отношение на способностите ти.
Май написах две еднакви неща, ама карай.
Сценичната треска според мен се преодолява с няколко системни и периодични появявания на сцена. Все пак едва ли страдаш от хептен сценична треска.
Не може ли да съчетаеш полезното с приятното? И университет, и кастинги.Отчайвам се и не знам да зарежа ли мечтите си , стъпвайки на сигурно , или .. ?
Излишно е да ти казвам, че в предното ми училище имах съученичка, която се занимава с пеене и това не рефлектира върху образованието й, както и в сегашния ми клас имам две певици, не знам как стоят нещата в семействата ми, но никоя не си е помислила и за момент да се откаже от това, което прави.
И аз гледам скептично на тях. Братовчедите ми също са музиканти, но отидоха в чужбина, защото явно развитието там е по-голямо.
Има и друго. Може майка ти да се страхува да не те изгуби.
Все пак единия ми братовчед отиде в Англия, запозна се с една японка и сключиха брак.
Естествено, че не се отказвай от мечтата си. Пей си, забавлявай се, учи си,а жизнено важното правило в тоя живот е да не обръщаш внимание на всички лайна, които се сипят против развитието ти!
Точно така става - с планиране и постепенно доближаване до целта.
Сценичната треска би трябвало да ти мине след първите няколко пъти пред повече хора. Първо нея преодолей.
Може да отидеш на актьорско майсторство - там сигурно ще ти помогнат, защото има изяви на сцена пред другите участници в школата и се свиква с мисълта.
Има два начина за справяне с проблема - да приемеш публиката и да не се притесняваш или да я игнорираш и все едно я няма.
Аз лично предпочитам първия вариант, защото е по-сигурен и можеш да имаш контакт с публиката.
.............................
Иначе те съветвам да си следиш мечтите.
Само се замисли, че след няколко години оставаш сама - трябва ТИ да си взимаш решенията, ТИ да правиш преценки и ТИ да се справяш с живота.
Родителите са извън тази схема - и те са хора и те ще умрат, ако следваш техните решения какво става, когато те изчезнат?
Направи си планове и действай по тях, майка ти ще разбере, че е грешала, когато постигнеш успех в начинанието си.
Но както и да е, тя не е мерило.
Живей за себе си!
Пеенето е хубаво нещо, особенно като имаш талант, както казваш, е в твоя случай.
Можеш да си намериш някоя банда, в която да пееш.
После ще срещнеш други хора и така нататък, като не спираш да се усъвършенстваш и да си търсиш мястото.
Но не зарязвай уроците, щото без някакво висше образование е тежко.
Може да правиш нещо добре, но нямаш ли документ - хората няма и да те погледнат.
Ако има нещо - питай, тук има хора, които могат да са полезни.
Ако съм писал глупости ще се радвам, ако някой ме поправи, за да не обърквам момичето.
Благодаря и успех!
Всеки има сценична треска.Знам за артисти,наприер,които излизат на сцена почти всяка вечер от 20 години и още се появява преди всяко представление.По-ненормално е да я няма.По-честото излизане на сцена ще ти помогне да се освободиш.
Щом пеенето ти доставя най-голямо удовлетворение,прави го.Уроците могат да бъдет гледани в същото време.
Що се отнася до майка ти,никоя майка не подкрепя безусловно детето си,когато то и заяви,че иска да се занимава с изкуство в България или с шоубизнес.Ако има такъв късметлия,да се обади,обаче аз лично не вярвам и за това си има основания.В тази среди повечето хора са двулични-както те гледат и ти се усмихват,така след два дни говорят лъжи зад гърба ти.Има голяма конкуренция и всеки гледа да се спасява както може.Можеш да изкараш много пари,а може и да умираш от глад.
родителите могат да бъдат голяма пречка! но ти трябва да и покажеш че не може да те откаже от това. на мен са ми забранявали да рисувам
и кво стана
рисувах през междучасията,бягах от час за да рисувам
и кат видяха резултата зеха че се отказаха да ми налагаТ граници. пък и аз ако не рисувам се побърквам
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
Ти трябва да си някоя слабохарактерна риба. Аз като един независим водолей ще ти кажа да си правиш каквото знаеш. В наше време всички се ориентират към сфери,които биха им осигурили финансова стабилност и това доведе до прилив на кандидат лекари,адвокати,инженери и икономисти. Моето мнение е,че човек може да успее много повече в сферата,която го интересува него самия и му се отдава вместо цял живот да робува на "практичното и търсеното".
Абе ти като ми изтри мненията защо не изтри и това твойто бе ? За да не видят хората колко глупава и лесна за затапване си ли ...Първоначално написано от hottie
който търси - намира . ^^
хора мерси много за подкрепата , това имам нужда да 4увам
Тук си доста права, браво!Първоначално написано от balon4eeeee
Тая ше забогатее с тъпотията си, казвам ви...Първоначално написано от SofiaRegularCunt
LINKNOT го е казала най-точно.
Ами съвет не мога да ти дам, но се замислих и стигнах до идеята, че майка ти може и да те обезкуражава, защото не можеш да пееш и не иска да се излагаш? Не искам и аз да те обезкуражавам, ама замисли се
Пусни ни някакъв свой запис, какъвто и да било, за да оценим таланта ти и да ти дадем съвет. ТУк се навъртат музиканти, знам ; )
Прави това, което ти се прави!
ЖИВЕЙ!
Боже, днес се видях на сцена преди няколко години и съживяващата тръпка ме порази. Магия, братле, магия! Ако си пристрастен и, едва ли не, се храниш с изкуство, веднъж вкусил го, не можеш да стоиш далеч задълго. Това е. Диагноза. Зависимост. Любов.
И моята майка си живееше с мечтите, че ще си продължа с математиката и ще уча нещо "за пари". Е, сега много(прекалено много) се радва, че правя това, което ме зарежда и ми е хубаво.
Ох, много е хубаво!<3
Пей!))
от 2-3 години насам, като изляза някъде на сцена.. било то за свирня с групата или няква постановка, изпитвам нещо доста различно от сценична треска гадното чувство е изместено от приятно такова. пак леко свиване на корема, но някак си съм преизпълнен с увереност, даже и да не знам перфектно песента примерно. Но като изляза в повечето пъти я свиря по-добре отколкото съм я свирил на репетиция
а мовта първа изложба.... въпреки че беше на много деца които показаха творенията си на мен обръщаха невероятно мн внимание и тогава изпитах някво такова странно чувство... нали знаете когато се трудиш и трудът ти е забелязан от много хора какво е усещането
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
Ти си имаш мечта..
НЕ се отказвай , ще съжеляваш.
Поговори с майка си .. отново.
Кажи и това , което каза и на нас.
Помоли я за разбиране.
Успех .. и не се отказвай.
Вяра , надежда...