- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Г-н и Г-ца Непукисти се Надцакват
Увод:
Отдавна не съм писала тема и може да се получи дълго, ама и аз твърде много време четох дълги теми, теми с правописни грешки, теми с тъпи въпроси, сърцераздерателни теми и прочие..ДОйде и моят ред да изкажа гледната си точка и мъката си.И аз не знам защо изпитах нужда да пиша, но дано се намерят сериозни хора с още по-сериозни и стойностни мнения.
Нещо като история:
Имах, може да се каже, сериозна връзка преди 2 години със, за мен, перфектното момче, вече мъж..Не можахме да се обикнем по време на връзката или поне не си го казахме (което aз много ценя), но обожавах тази връзка..По принцип не съм много любвеобилна, често съм хладна , не съм от момичетата на което някой мъж ще купи цветя, ще й плати сметката, с парите на майка му и баща му, и ще ми сваля звезди от всички галактики, само за да ме има.. Всъщност мразя подръците , цветята и кафетата..И той беше такъв..Не, не ми беше първото гадже или първият мъж, просто така се появи..И започнахме някакви отношения..Мислех , че това нашето е някакъв особен вид любов и наистина оценявах нещата , които ми доказваше (той не ги говореше напразно)..Дори сега да ми е бивш..Няма да го обидя, няма да му прехвърля вината..Той е много добър човек, но имаше своите недостатъци, които за мен бяха необичайни...Непрекъснато се надцаквахмеПостоянно.Не разбирах смисъла на това защо трябва да надцакаш успеха на приятелката си на олимпиада по философия, като отидеш на национална по химия...Не разбирахзащо трябва да се комплексираш от санирания й апартамент, като и ти си живееш добре.Защо след раздялата трябваше да разцепим общата ни комапния и да навиваме едни и други хора против самите себе си..От злоба.От мъка? Ха! Постоянното доказване на: Аз съм по-точен/на от теб беше изморително, дори за човек като мен, който обича да се заяжда..Той ме надцаква с най-добрата си приятелка, аз го надцаквам с всички мъже, с които излзизах , за да го дразня..И минаха 6 месеца след раздялата ни.. СПряхме да се дразним..Отегчихме се еидн от друг..И след още 6 месеца разбрах, че си има приятелка..нова..И дори , когато разказваше затова пак имаше надцакване
Аз: И от кога си имаш приятелка
Той: От достатъчно време
Аз: Аха
Той: А ти от кога си имаш
Аз: От достатъчно време / глупости!Нямах.. Надцаквах го просто/
Той: Аха..
Въпросът:
Като оставих настрана фактите, да надникнем в емоционалното ми съсътояние..Мъжете с които излизах , всички до един са продължили и коренно променили живота си..Тедо- замина за Шотландия и с Ким сигурно им предстои сватба..Митко- жив и здрав да е сеирозна приятелка си намери в студентския живот.. Гошо - сериозна приятелка си намери и той.. Замина да работи в Хасково.. /Имената са на случаен принцип-наблягам на самата случка/А когато се огледам около себе си..Не виждам нищо ново..Още нося снимката МУ в потомонето си, а онзи ден изпаднах в немислима паника къде се е дянала ..Изпитах панически ужас, че е изчезнала..И това при положение, че не сме заедно..Има ли дебили, които го правят.. След 2 години, дори да не искат да помиришат друг/а и да носят снимката му/й близо до него си..Едва ли..
Приятлите ми ми казват , че сега като отидем студенти, всичко ще заработи напълно в моя полза и той ще е вече стар спомен..Възможно ли е при положение, че този човек коренно промени виждането ми за света, гледните ми точки и го осмисли толкова, колкото го обезсмисли след като си отиде..
Заключение:
Както сами забелязахте не съм от момичетата , който си казват "Живота продължава!" и под тази фраза разбират на следващият ден да са с нов.Тези момичета ме отвръщават.И питането ми е точно към другите, които по странни стечения на обстоятелствата са изпадали в подобна ситуация на безизходица толквоа дълго време..Иксах просто може би да видя , че не съм еиднствена и да се успокоя (колкото е възможно) , че не само на мен ми се случва толквоа гадно нещо..(В живота и по-гадни има разбира се) , но колкото и желязна да съм , колкото кораво да се дъжа и да са ме възпитали да не изразявам чувства..наистина ме боли...
Общо взето ви призовавам да помогнете със съвети , каквито и да са те и да споделите своите подобни истории..
искрено се надявам да няма излишни коментари, не защото не бих отговорила и не бих опонирала, просто нямам дори сили да го правя..
П.С. Не не искам да си режа вените
Не съм на 14, доста надраснала тази възраст съм..
според мен трябва да погледнеш в самата себе си - отговорът се крие там![]()
REGGAE BOOM <3
Преди беше модерно да си емо. Къде останаха сега те? Всички ли се самоубиха![]()
![]()
Не съм емо.Това , че изживяваш някаква вътрешна криза, без показност, не значи че си емо..
"Надцаквате" се защото и двамат сте комплексирани и недоволни от това което сте и се опитвате да докажете на себе си и на другите колко сте яки и готини и колко добре си живеете.
Чудя се дали наистина си надраснала 14 след като продължаваш да се държиш така глупаво (казваш му че си имаш приятел само и само да го дразниш!!).
А сега си помисли дали наистина това което сте имали е било истинска любов. Аз лично не мога да си представя да искам любимия да се почувства зле само защото няма/не знае/не може еди какво си. А вие какво сте правили през цялото време? Точно това! Той се опитвал да направи така че да ти стане гадно и ти за да не останеш по-назад си му отвръщала със същото... Много гадно, глупаво и най-вече детинско.
Колкото до това че все още имаш негова снимка и мислиш за него... Ами според мен е нормално след като сте били дълго заедно. И аз така бях с бившия. Въпреки че година и половина не го бях виждала (той е в Кипър) нито чувала все още си пазех общите снимки (понякога даже си ги слагах за аватар в скайп като ми станеше кофти) и си мислех за него...Излизах по срещи, срещах се с нови хора, бла бла но някак си не се получаваше.
И то не защото имах увства към него и не защото ми липсваше. Просто исках да имам отново връзка и тъй като той ми беше първия нормално е да ми липсва представата за него....
И така докато не ми писна и не реших че искам да се почувствам добре сама. Реших че искам да се науча да ми е добре напълно сама! Нямах приятели тук така че не беше трудно. Когато се научих да ми е хубаво и сама и когато разбрах че не ми е нужен някой си за да ми е забавно живота ми се промени коренно. В момента имам много щастлива връзка, имам приятелки, в унито всичко върви като по вода....
Не знам защо ти казах последните неща... Може би защото съм на мнението че само когато човек заобича себе си и собствената си компания започват да му се случват хубави неща.
И така пожелавам ти успех и се надявам да не ми се сърдиш за малко по-острите думи.![]()
Не , не се сърдя.Всеки има право на компетенетно мнение или да разкаже своя история, като твоята....Не знам дали е било детинско, но и двамата сме страшно горделиви и надцакването може би става от разминаването на нещата които сме искали и нещата които са се получили..
Благодаря, че се отби![]()
От теб струи мрак,мило дете.Виж си подписа,аватара и се вгледай в себе си.Мож би моите блестящи лети джанти ще просветлят душата ти,но едва ли това търсиш.Първоначално написано от ImmortalForever
![]()
Гаврач..Ако проблемите се оправяха с лъскави лети джанти..Първоначално написано от golqmumnik
Не разбрах обаче....ти още го обичаш и искаш да си с него или просто ти е кофти от всичкото тфа "надцакване" и от смаия факт, че не се е получило между вас ?
Щото аз имам един човек, за който плача, когато се скараме, който ревнувам, ако разбера, че е бил с друга и ей такива работи,смис той ми е бивш, но не съм влюбена вече в него, просто някфоо..мн държа на тоя човек.ддз и аз...
When life gives you lemons, you paint that shit gold.
Да обичам го, но не съм сигурна дали изобщо е възможно да се съберем..Друга жена разби връзката ни, но няма да съм аз тази, която ще разбие неговата нова връзка..Не искам да карам момичето да изкупува старите му грешки...Пък и не знам дали всичко би било същото..Ще имам предразсъдаци и ще се караме..
По-скоро е това, че не се получи, а още по-мъчно ми става от факта, че хората казват: "жалко, хубави бяхте" ...и се шокират..и ме натъжават..и куп смесени чувства..
Този човек е внесъл промяна в твоя живот .. чрез тази връзка ти си осъзнала нови неща, погледнала си по друг начин живота .. видяла си един коренно различен от другите за теб човек .. нормално е след тази загуба нещата да се умешат .. много от новоусмислените и новоразбрани неща са пряко или непряко свързани с него .. като пъзел с една изгубена част .. една .. и всичко се обърква .. сама казваш, че той е променил и усмислил живота ти .. нормално е след раздялата с него, всичко по някакъв или друг начин да загуби своя смисъл ..
ПС: Мнението ми може да не е от най- компетентните, но се надявам да помогне ..![]()
![]()
Аз ще продължа да редя пъзела си, но винаги на очите ми ще се набива тази част, която липсва..и много ще ме натъжава когато погледна натам..
Това пък ме отведе към една дъждовна априлска вечер, когато подбъдена от ентусиазъм купих някаква картичка на която бяха изобразени две част от пъзел съединени..и му я подарих без повод..Просто влязох, харесах значението й и му я купих..символично..и сега си спомних този мъничък наглед факт .. Ех, сладка болка![]()
Спри да мислиш за него, изхвърли снимката му, изхвърли го от всяко кътче на душата си. Абсолютно грешно е да се връщаш към нещо, което е свършило. Не казвам, че трябва да си намериш някой друг...просто спри да мсилиш за това, което те наранява. Пробвай с някакво хоби или нови познати, абе въобще всичко, което може да ти го изкара от главата.
Освен това, щом връзката ви е приключила заради друго момиче...той просто не те заслужава. Остави го да се надцаква с някой друг, а ти живей за себе си, не за него, нито за всички останали, които ти обясняват колко "хубави" сте били заедно.
Даа .. и аз съм "му" купувала просто така картички .. толкова приятно чувство .. ама за нищо ..Първоначално написано от ImmortalForever
![]()
А помежду другото нещо, което си отбелязала по- горе, че те натъжава фактът, че хората са ви харесвали като двойка, и че "сте имали бъдеще" ... такива празни надежди в такива моменти са много ненужни, защото явно съдбата е казала, че не сте толкова един за друг, колкото описват хората .. случвало ми се е ... . . допълнителна подправка към болката ..
Както са казали хората - два остри камъка брашно не мелят. Най-изпепеляващата любов, всъщност е онази, най-невъзможната, от която боли най-много и най-дълго и ти си я намерила.
Какъвто и съвет да ти дават - да изхвърлиш снимката, да го забравиш, да започнеш живота си отначало... просто няма как да стане насила. Трябва да преживееш цялата емоция, да те боли, но рано или късно ще усетиш, че започва да утихва, докато накрая остане спомена за болката.
Във всеки случай, не би могла да го забравиш с някой друг, и е хубаво, че сама го осъзнаваш.
Ех, Моника Белучине знам какво да ти кажа, освен че такива истории като твоята се срещат рядко. И въпреки че боли много... може би си късметлийка, че си познала такава връзка. Дано те поочупи малко, за да можеш със следващия мъж (когато и да дойде той), да попреглътнеш гордостта и горделивостта си. Те никога не са от полза.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
ъъъ дълго и безсмислено.
Извинявай.. Не прочетох всички коментари, защото просто бързах да ти споделя и моята история... Няма да изпадам в подробности, но в общи линии ми се случи нещо подобно.. Запознах се с Г-н. Перфектенслучайно.. Допаднахме си ужасно много и изживяхме една много красива приказка, до момента в който той реши, че всичко трябва да приключи по необясними за мен самата причини.. Както и да е.. Общото в двете случки е това, което се случва след вързката.. Сега (4 месеца по-късно) аз определено не мога да погледна друго момче, по същия начин, по-който съм гледала и все още гледам на него.. поне не и в близкото бъдеще! Все още си преглеждам снимките ни заедно, все още си припомням красивите ни моменти... Депресирам се, слушайки тъжна музика, което може би е различното между нас двете - моите чувства са си на показ, само че не и пред него. Точно като теб и бившия ти приятел, ние в момента също се надпреварваме да си демонстрираме, кой е преодолял другия по-бързо, кой си е намерил по-готино гадже, кой е постигнал повече.... Дразним се.. Общите ни приятели станаха индивидуални.. Та.. Изводът от всичко написано е,че явно просто е нормално.. Явно, когато наистина си изпитал нещо истинско към някой друг, не можеш да махнеш с ръка и да го заличиш.. Друг е въпросът,че малко останаха хората способни на истински чувства.
Питам се какъв съвет да ти дам... Истината е,че ти сама ще усетиш, може би, какво да правиш.. Глупаво е да заличаваш контакта си с него, глупаво е да криеш чувствата си (от самата себе си, не от хората)... Просто прави това, което сърцето ти подсказва, това, което чувсвтваш и дано някой ден истинската любов да те срещне.
Ми за надцакването и аз имах такава връзка. не изтрая като връзка (уморително) иначе сме си приятели. Поне от моя страна причината си беше несигурност (комплексарщина ако щете) тя беше мнооооооооо готина и все си мислех, че прекалено заприличвам на тъп влюбен 8класник в най-яката мацка в училище (демек не подарявах цветя ОСОБЕНО пред други, а по принцип съм от хората дето подаряват и не се лигавех).
накратко - беше изморително. само, че при мен накрая драмата липсваше щото си намерих някого... нз кво да ти кажа - "животът продължава" може да не искаш тва да чуеш, ама е факт. ако не щеш да го приемеш пробвай да свалиш картите - кво толкова в крайна сметка???
Don't Take Life Too Seriously, You'll Never Get Out Alive!
Благодаря на всички, които се отзоваха.А за хора, като Уош и Bixel - безсмислието винаги е било загадка за мен, така че по-добре да не се ядосвам и да не коментирам, иначе излишните ви коментари..
LadyDi, в интерес на истината очаквах най-много твоя коментар.Радвам се че го получих.Да, права остава единствено да чакам, докато нещо наистина не се появи и не върне изгубеното ми желание да имам взаимоотношения.
DIVINE_TIME, интересна история, хареса ми..Моите чувства са си откровено на показ, но понеже съм го надцакала с "имам си нов приятел", той си е далеч от мисълта, че чувствата които изразявам са към него..Иначе и аз слушам тъжна музика и симптомите са същите няма да се притесняваш
DiabolicalSoul, радвам се че чухме и мъжка гледна точка..Да сваля картите..НЕ, аз играя до "реконтра".. Просто съм катърски инат ( това е негово определние) и ако каже "без коз" не мога да не вдигна на"всичко" дори и да нямам нужните "карти"..
![]()
Казваш че го обичашПредполагам ако ти се отвори нова възможност да си с него - ще се върнеш ? Ако му кажеш, че не си го забравила, а не че има друг в живота ти ? Вече е прекалено късно за разкаяния..няма връщане назад ..Ще бъде много подло да го разделиш със сегашната му приятелка (не казвам, че искаш да го направиш
) Явно трябва да си останеш с дълбоката болка в себе си и със съвеста ти която те гризе, че си го надцаквала.. Той може би е првъзмогнал болката и е открил щастието с друга .. А за теб остава свободата и мъката
П.С. И въпреки всичко не бъди затворена в себе си .. животът е пред теб .. Забрави спомените и се наслаждавай на нови мигове![]()
Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..
Много мразя това "надцакване". Не виждам абсолютно никакъв смисъл в него.Когато двама човека държат един на друг (ти каза, че не говорим за любов, затова използвам друга дума) не трябва да си причиняват подобно нещо.Изключително глупаво е и е детска постъпка.
"Виж аз какво мога..", "не, не, виж аз какво мога и какво имам".. тъпо е.Само се наранявате безпричинно.
Не говоря само за вас, ами и аз всички останали, които го правят.
Смешно и жалко е.
Понякога поставяш стени около себе си
не за да отблъснеш хората,
а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
^ Това го знам.Но когато някой те предизвика по подобен начин , реагираш веднага.надцакването е импулс а не обмисляне на ситуацията..че чак тогава реагираш
Хемискам дати дам някакъв съвет, защото от километри си личи че си доста объркана и не едно нещо се блъска и бунтува в теб, причините са не една, и до болка ясни(поне за мен), хем не мога защото всичко което описваш, вярваш и правиш коренно противоречи на вижданията ми и начина, по който ще ти предложа да си решиш проблема. И ако се изкажа, просто ще ги орхвърлиш като несериозни.
А точно с теб не искам да се драча. Затова най-учтиво се изнасям от темата ти. Така, както дойдох.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House