Г-н и Г-ца Непукисти се Надцакват

[Adda]

Историята ти е скучна. Отегчих се до мястото, където казваш, че и ти и бившето ти гадже сте се отегчили един от друг. Благодаря все пак, че я разказа, нали трябва да се учим от грешките на другите.
Не е нормално, да пазиш образа на старо гадже. Нямам само снимката, колкото и глупаво да е и това. Връзките приключват, за да започнат нови. Не бива да страдаме, че еди кой си се е разделил с нас, а да се зарадваме на това, което сме преживели заедно и да очакваме новите хубави моменти, с новия човек. А за пораснало момиче като теб тези неща трябва да са ясни, не мога да си обясня как си допуснала някой да завладее така ума ти.
Огромно впечатление ми направи описанието на връзката ти. Според него тя не е била нищо особено. Не сте се обичали, 'надцаквали сте се', в общи линии изпълнения присъщи само на деца. На какво толкова държиш в нея или в спомена за нея?
'Продължи напред' не е просто банална, изтъркана, клиширана и често досадна фраза, която близките ти казват, когато им е омръзнало да гледат как страдаш. Трябва и можеш да го направиш. Според мен съдбата съвсем скоро ще ти помогне и ще те срещне с нов и много по-специален човек.

[izlishna]

Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..

Кефиш ме просто Рядко се срещат момичета като теб..

П.С. Защо обичта да е лудост и аз съм обичала момче което е с друга .. Свикнала си да го няма и се радваш на малкото внимание което ти обръща понякога .. това е хубаво .. Но явно ще си останете нещо като малко-повече от добри познати.. Е все пак животът продължава.. не е казано, че веднага трябва да си намериш друг или пък изобщо да си в процес на търсене .. Някой ден най-случайно ще си намериш някой, който отново да върне пламъкът в очите ти и усмивката на лицето ти Успех!

[sh3_1s_7h3_0n3]

Всяка емоция трябва да бъде изживяна. Изживей си и ти своята. Изживей си болката, страданието, мъката, сълзите... всичко!
А пък то... като дойде време да минава, ще мине от самосебе си и даже няма да разбереш кога всичко е приключило. Просто...се настрадай, защото и да се насилваш да ти мине... няма да стане ей така с магическа пръчица. Когато е истинско - не е толкова лесно.

[tihichkoto]

Комплекси са това!

[LadyDi]

Комплекси са това!

WTF?

[izlishna]

Комплекси са това!

Комплекси?! Май нищо не си разбрал/а .. тук се говори за чувства

[babity]

Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..

Същата съм и аз. Толкова пъти съм била отхвърляна, че имам по - голяма нужда да мисля за някого, да изпитвам нещо и да живея с нещото, което аз изпитвам, отколкото да сме заедно. Дори когато нещата започват да се развиват чак изглежда противоестествено.

Като цяло не мога да не се съглася с всички останали, които казаха, че трябва да изчакаш, да усетиш кога точно е времето да продължиш напред. Връзката (която бе неше връзка), която приключих преди месец и половина ме остави в подобно състояние. Не знам дали искам да съм с него, но знам, че няма да бъда инициатор на нашето помиряване. Колкото минава време, толкова пвоече си спомням само хубавите неща и се опитвам да омаловажавам недостатъците му, и се опитах да съм с друг, но някак не се получава... Реших просто да чакам. И без това нямам особено голям избор.

[ImmortalForever]

tihichkoto, пусна някаква фрза във въздуха..Ще се обосновеш ли, че не знам аз на каква почва са тези комплекси и от какво са породени?


babity, ти поне си опитала с друг..Ами аз като дори не ги допускам до...не знам кой ареал от личното ми пространство..?

[Adda]

добре че като пишеш в този форум... някой чете...

[DIVINE_TIME]

Аз само едно не мога да разбера... Като ви е скучна темата, защо пишете в нея, за Бога !!!!!????

А иначе.. Точно като теб се чувствам и аз.. Обичам го, въпреки,че не сме заедно, обичам го въпреки че може би няма да сме отново двамата.. При нас няма намесени други хора в момента.. В смисъл, и двамата сме сами, дори поддържаме контакт, често говорим за вече отминалата си връзка и в същия момент той се закача с някоя друга, аз правя същото с някое момче... Наистина не разбирам защо по дяволите е нужно да се държим по тоя нелеп, детски начин, а след това да водим задушевни разговори до 5 сутринта...

[ImmortalForever]

Yew? ?

[Pedigree]

Хахах.
Еми, аз неотдавна си имах един приятел, с когото всъщност не бяхме заедно особено дълго време, дори беше за кратко. Аз: 'не ми сваляй звезди', той: 'и да искаш, няма да ти свалям'. И двамата уж бяхме много корави, хехе. Междувременно си бяхме и някакви мили, в едни наши си моменти, имахме супер голяма приятелска връзка(говорехме много, страшно много, казвахме си всичко). Реално по време на връзката си нямахме нито един сериозен спор, никога не сме се карали, сърдели и разни такива. Въобще от такава страна - спокойна връзка.
И изобщо всичко си вървеше прекрасно, до един ден, в който решихме, че ни е по-добре да си останем приятели - пак щяхме да си общуваме, да си излизаме двамата, да не си говорим лошо един за друг, абе, приятели големи. Да, ама не. Отдалечихме се, после той изведнъж по незнайна причина ме намрази(намрази е малко пресилено май, ама карай). После някакъв спор имахме, и каквото хубаво си беше останало, отиде си.
В крайна сметка аз осъзнах, че въпросното момче все още си го искам, ама ще си остана с искането. Има супер много неизяснено между двама ни, имам хиляди въпроси(и до ден днешен), но никой няма да се смири, и да потърси другия, за да се оправим(не да се вземем пак, поне да си оправим отношенията).
Ииии... както и да е... не знам това, което написах до този момент защо го написах, но:
аз въпросното момче си го исках, искам го, но просто съм си осъзнала, че нещата няма как да станат, и си продължавам. Не, не с принципа, че продължавам с нов от утре, вдругиден с още по-нов. Просто съм преудоляла факта, че няма да сме заедно. Било ми е трудно, в един момент както си пиех кафето една сутрин, се панирах, зачудих се на себе си как мога да живея с такава липса, но в крайна сметка се научих.
Сега, седмици след гадното, си живея по старо, имам интересни и забавни дни, смея се много, дори има и друго момче, което харесвам. Въобще си водя напълно нормален и пълноценен живот, въпреки липсата на въпросния човек, за когото говорих по-горе.
Та... съветвам те просто да станеш наясно със себе си. Да проумееш, че каквото било, било, и няма да се върне. Започни да живееш. Не за времето, в което си била с него, не за това, че можете пак да сте заедно, а просто за себе си. Продължи си.

[ImmortalForever]

Историята ти е скучна. Отегчих се до мястото, където казваш, че и ти и бившето ти гадже сте се отегчили един от друг. Благодаря все пак, че я разказа, нали трябва да се учим от грешките на другите.
Не е нормално, да пазиш образа на старо гадже. Нямам само снимката, колкото и глупаво да е и това. Връзките приключват, за да започнат нови. Не бива да страдаме, че еди кой си се е разделил с нас, а да се зарадваме на това, което сме преживели заедно и да очакваме новите хубави моменти, с новия човек. А за пораснало момиче като теб тези неща трябва да са ясни, не мога да си обясня как си допуснала някой да завладее така ума ти.
Огромно впечатление ми направи описанието на връзката ти. Според него тя не е била нищо особено. Не сте се обичали, 'надцаквали сте се', в общи линии изпълнения присъщи само на деца. На какво толкова държиш в нея или в спомена за нея?
'Продължи напред' не е просто банална, изтъркана, клиширана и често досадна фраза, която близките ти казват, когато им е омръзнало да гледат как страдаш. Трябва и можеш да го направиш. Според мен съдбата съвсем скоро ще ти помогне и ще те срещне с нов и много по-специален човек.

Не съм прочела мнението, иначе веднага щях да контрирам.Темата отдавна мина на 2-ра страница, но с риск да я изместя и да знаимая хората отново, ще ти отговоря.
Разбира се, че историята ми е склучна.Ако бях на 14 и исках да се нае*а с 30-годишния си приятел-нямаше да бъде скучна?Ако исках да се самоубия, защото ме е напуснал- пак нямаше да бъде скучна.Ако ми беше изневерил и му бях простила- щеше да съм тъпа, а темата щеше да бъде атракцията и да се задържи доста време на 1-ва страница.Разбирам..
Знам, че не е нормално да помниш старото си гадже, но излишно ли споменах, че момичета които забравят старите си гаджета за 2 дена и продължават с нов са ми противни в червата?Да, допуснала съм някой до себе си и го разбрах доста късно.И колкото и да се опиташ да ме убедиш с постченцето си , че връзката ми не е била нищо особено, ще ти кажа , че не си била в тази връзка и аз и той знаем как сме се чувствали.Аз се радвам на моментите с него и ги ценя.АКо не си разбрала, да кажа.Описанието на връзката ми ли? Да особена съм, да не обичам клишираните неща.За мен връзка, която промени мисленето ми, която ме е научила на толкова неща, въпреки малките недостатъци, не е била напразна.. О, чудо!Ти няма как да знаеш затова.Друго, което е , близките ми ,понятие си нямат какво изпитвам, нито се впускам в дълги разсъждения и обяснения какво ми е.Все по рядко говоря за него..И то какво говорене..СПоменавам го само..И о, за Бога страданието ми не е изнесено на показ... Но разбира се нека не забравяме , че историята е скучна.. Ако бяхме в другия раздел и се бях нашибала без презерватив и ако сега се чудех дали съм бременна- историята щеше да бъде повече от прекрасна и интересна.Повод дори на медиен интерес, ако щеш.Мерси , че се отби и обиди нещо , което е било толквоа скъпо за мен.Не казвам, че не приемам разлчини мнения.Твоето си лъхаше на грубост и непознание на такива чувства.Сега ще помоля LadyDi или някой с "модераторски възможности" да заключи темата и всички да са щастливи.Още веднъж се извинявам, че изместих темата, просто това непрочетено мнение ме провокира до непосилен гняв и трябваше да опонирам просто..