Извинявай.. Не прочетох всички коментари, защото просто бързах да ти споделя и моята история... Няма да изпадам в подробности, но в общи линии ми се случи нещо подобно.. Запознах се с Г-н. Перфектен случайно.. Допаднахме си ужасно много и изживяхме една много красива приказка, до момента в който той реши, че всичко трябва да приключи по необясними за мен самата причини.. Както и да е.. Общото в двете случки е това, което се случва след вързката.. Сега (4 месеца по-късно) аз определено не мога да погледна друго момче, по същия начин, по-който съм гледала и все още гледам на него.. поне не и в близкото бъдеще! Все още си преглеждам снимките ни заедно, все още си припомням красивите ни моменти... Депресирам се, слушайки тъжна музика, което може би е различното между нас двете - моите чувства са си на показ, само че не и пред него. Точно като теб и бившия ти приятел, ние в момента също се надпреварваме да си демонстрираме, кой е преодолял другия по-бързо, кой си е намерил по-готино гадже, кой е постигнал повече.... Дразним се.. Общите ни приятели станаха индивидуални.. Та.. Изводът от всичко написано е,че явно просто е нормално.. Явно, когато наистина си изпитал нещо истинско към някой друг, не можеш да махнеш с ръка и да го заличиш.. Друг е въпросът,че малко останаха хората способни на истински чувства.
Питам се какъв съвет да ти дам... Истината е,че ти сама ще усетиш, може би, какво да правиш.. Глупаво е да заличаваш контакта си с него, глупаво е да криеш чувствата си (от самата себе си, не от хората)... Просто прави това, което сърцето ти подсказва, това, което чувсвтваш и дано някой ден истинската любов да те срещне.