Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..