Земезов

Коремът, ръмжащ
като чудовище митично
като Херакловите подпори;
бунтува се и бесува, къркори.

Издълбан от ковашки звън
обръгнат от безсмъртен дъх
излян от омразата на любовта
сбръчкан като костите на плъх.

Чуй, той бе и е нашата утроба
левиатан бял, допотопно изпълзял.
Той е камъкът мътен на гроба
на слънчев диск, в червено изгрял.

Земята ръмжи и дивее
матерно чудовище митично.
Някъде из пръстта
ковач любовна омраза пак лее
плъх е той, цар в нечие подземие
и цвърчи в лицето ни безлично.