Как най-бързо да забравиш едно момче,което мн си обичала?

[sweety0]

Мерси много на хората,който се отнасят към темата сериозно и дават мнението си.На хората,който се гаврат не им пожелавам да им се налага да забравят скъп човек за тях....но ако им се случи ще разберат какво е чувството и пак казвам НЕ ГО ПОЖЕЛАВАМ НА НИКОГО!

[DarkBass]

НАПЪЛНО ДОКАЗАНО НАЙЙЙ НАЙ ДОБРИЯ ВАРИАНТ ТЕСТВАН ТОВА Е .. ДРУГО МОМИЧЕ ДА ХВАНЕШ

[iashxui]

НАПЪЛНО ДОКАЗАНО НАЙЙЙ НАЙ ДОБРИЯ ВАРИАНТ ТЕСТВАН ТОВА Е .. ДРУГО МОМИЧЕ ДА ХВАНЕШ

ох тва пъък въобще непомага освен ако не си влюбен в него/нея ..
как като обичам някой и ми е в мислите постояно никой няма да го замести докато не ми е минала тръпката

[summer_moon31]

НАПЪЛНО съм съгласна с bossychick & GossipGirl89. Останалите говорят на теория..

[cinderella_gugutka]

захващаш се с нещо много здраво (спорт,работа,у4ене,4етене на книги,излизания,гледане на филми) и си впрягаш цялата воля да не мислиш за него(нея).от време на време си пореваваш ,за да облек4иш малко болката,след време ве4е вси4ко ще е ОК.ако можеш да си хванеш и друг процесът се ускорява

[chereshkaa]

С времето всичко минава...понякога се случва да си кажеш ''как съм могла да бъда толкова глупава,че да страдам за него'' .. а докато дойде това време ти трябва подкрепата на приятели

[darsit0]

намери си хоби - пей, танцувай, спортувай, прави полезни неща за теб и останалите, смей се намери в гугъла или във vbox-а вицове и ... ти гарантирам сълзи обаче от смях .... и каквото и да става животът продължава

[BoBa4eWeR]

намираш си друг по готин

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

По- скоро,за да не мислиш за него,трябва да се занимаваш с други неща,по-често излизане с приятелки,нови занимания,спорт или нещо,което те разсейва,но само не депресии и сълзи! Само така ще спреш да мислиш за него и все пак едва ли ако го обичаш истински ще го забравиш,защото с доста неща,които чуваш или правиш или виждаш ще се сещаш за него и спомените ви...вечер,когато си легнеш ще виждаш образа му пред очите си! Всичко минава с времето,ти за жалост не можеш да си изтриеш мислите.

[LoveRetroMusic]

Ако си го обичала много никога няма да го забравиш, смиъл никога няма да ти е безразличен.

[sunshinepp]

Ако си го обичала много никога няма да го забравиш, смиъл никога няма да ти е безразличен.

ми и аз това разправям..

[dark0s]

клин,клин избива

[vesinka899]

не мисли за него.Излизай с приятели,забавлявай се
Успех

[SoStarstruck]

Ако си намериш по-подходящ има вероятност и да го забравиш,и аз така забравих един. Докато намериш следващия по-добре си измисли някакво занимание или знам ли..Не разчитай да времето да ти помогне да го забравиш,защото ако само седиш безучастно и не спираш да мислиш за него и с години нищо няма да може да те изстръгне..Абе хоби си намери,най-ефикасно засега.

[Krisiity]

ново преживяване (демек ,нов по добър от предишния)

да тва е +++

[grotesque]

Ами аз не съм много убедена, че при всеки действа "клин клин избива", защото все пак ти си бил с този човек (вероятно), имал си спомени и
си бил изключително щастлив, щом си обичал. След това като ти се
наложи да го забравиш, нима някой наистина е обичал, ако веднага намери по-добър?
Просто време... времето лекува. В началото те боли, спомняш си само
най-лошото. След време наистина намираш друг и помниш хубавите мигове.
Но ако веднага тръгнеш с нов има шанс да не можеш да прескочиш
предишния и да нараниш новия... така че
Необходим е опит и време, за да разбереш кое помага.

[littlebaby]

няма как..

[djodji]

Прочетох доста мнения по темата и искам да ви кажа, че никое не се доближава до заглавието или поне ключовата дума на началната тема, а именно "истинска любов". В истинската любов, няма как да забравиш някого за 2 или 3 дни, това са смешни забивки, но н е и любов. Аз обичах и обичам някого от 4 години и от 2 и половина се старая да го забравя, но това е невъзможно. Нека ви обясня някои неща з аистинската любов. С времето, когато връзката е обречена и вече приемеш факта, че си изгубил любовта на живота си, мирогледа се променя. Някак си смаото чувство за любов, за влюбване се изпарява и почваш да си живееш живота, отдавайки се на всекидневните си грижи, НО... всеки път щом го срещнеш, всеки път щом го сънуваш, всеки път щом със сегашната ти любов се скарате или нещо не ти хареса мислите те връщат назад- там където не си бил най- щастлив, не си получавал най- добро поведение, внимание и обич, но там където сърцето ти е обичало най- истински, най- силно и безкрайно. Това стана и с мен. От почти година срещнах друг мъж, към който изпитвам силни чувства след голямата ми любов ( след която 2 години и малко бях сама, напълно сама). Със сегашното момче получих отношение, което преди не бях получавала, заобичах го дори, и наистина за 1 път се почувствах щастлива от гледна точка на това, че хем съм с някой когото обичам, хем поведението му е красиво. Но всяка връзка си има своите плюсове и минуси. С това момче също си имаше проблеми, много пъти си казвахме край и знаете ли какво, всеки път в който се убеждавах аз самата че трябва да приключа с него, се връщах към голямата си любов. Това е някак сякъш си щастлив, но не напълно.Когато бях със сегашното момче не мислих за голямата ми любов, но всеки път щом нещо изникваше аз се сещах за него. Както и да е, отношенията ми със сегашното момче приключиха, мъчно ми е, но имам чувството, че ми е по- мъчно за предишния. А знаете ли кое е най- объркващото? Това, че с всяка връзка човек израства и научава много нови неща, пораствайки аз самата виждайки поведения и осъзнавайки как истинската ми любов не ме заслужава аз самата не искам да съм с него, дори да съм с него никога няма да съм спокойна, никога няма да му вярвам, просто в изгубена кауза за мен самата, но в същото време една голяма част от мен има нужда от него и не мога да си представя живота без него, Годините си минават влюбих се не е като да не съм след него, но тук мита за " клин- клин избива" някак се разбива. Да вярно е, помага, но не и в случая когато си изгубил истинската си любов. И честно да кажа научих се да живея без него, но не съм спирала да се чувствам така сякаш преди 2 години и половина изгубих надеждата за прекрасното ми бъдеще. Чувствам че никога няма да съм с този който обичам, защото дори аз смаата не бих си го позволила и не знам какво ше правя. Чувството предполагам е образно казано от типа: да родиш дете на много млада възраст да го оставиш за осиновяване след години да си създадеш семейство да имаш деца, да си щастлив, но и ден да не минава в който да не обичаш оново детенце което си родил и да не ти се къса сърцето по неговата липса. На 23 год. съм повечето хора казват, че живота е пред мен и това е простонесполучлива любов, всеки имал такава. Но не е така, защото никой на 23 год, не разсъждава така не е изживявал такива неща и не се чуди дали някога ще забрави онзи, към когото сърцето те води. Това е приятели, може да се примириш, може сам да се отблъскваш, може съдбата да не иска да си с голямата си любов, но се чудя- защо тогава той е голямата любов? И какво следва...

[JuStElly]

Момче се забравя само с друго момче. (:

[пAteNцЕ]

Време...аз лично първите дни съм тъй: с червено вино, шоколад и нищо друго....плача си,да си поизлея мъката,музика за фон също слагам....след определен период на пълно изпускане(макс седмица) и тъгуване се изправям на крака и лепвам маската,защото знам,че мъките ми ще минат,пък и няма да са вечни (:

[bilqnavod]

Прочетох доста мнения по темата и искам да ви кажа, че никое не се доближава до заглавието или поне ключовата дума на началната тема, а именно "истинска любов". В истинската любов, няма как да забравиш някого за 2 или 3 дни, това са смешни забивки, но н е и любов. Аз обичах и обичам някого от 4 години и от 2 и половина се старая да го забравя, но това е невъзможно. Нека ви обясня някои неща з аистинската любов. С времето, когато връзката е обречена и вече приемеш факта, че си изгубил любовта на живота си, мирогледа се променя. Някак си смаото чувство за любов, за влюбване се изпарява и почваш да си живееш живота, отдавайки се на всекидневните си грижи, НО... всеки път щом го срещнеш, всеки път щом го сънуваш, всеки път щом със сегашната ти любов се скарате или нещо не ти хареса мислите те връщат назад- там където не си бил най- щастлив, не си получавал най- добро поведение, внимание и обич, но там където сърцето ти е обичало най- истински, най- силно и безкрайно. Това стана и с мен. От почти година срещнах друг мъж, към който изпитвам силни чувства след голямата ми любов ( след която 2 години и малко бях сама, напълно сама). Със сегашното момче получих отношение, което преди не бях получавала, заобичах го дори, и наистина за 1 път се почувствах щастлива от гледна точка на това, че хем съм с някой когото обичам, хем поведението му е красиво. Но всяка връзка си има своите плюсове и минуси. С това момче също си имаше проблеми, много пъти си казвахме край и знаете ли какво, всеки път в който се убеждавах аз самата че трябва да приключа с него, се връщах към голямата си любов. Това е някак сякъш си щастлив, но не напълно.Когато бях със сегашното момче не мислих за голямата ми любов, но всеки път щом нещо изникваше аз се сещах за него. Както и да е, отношенията ми със сегашното момче приключиха, мъчно ми е, но имам чувството, че ми е по- мъчно за предишния. А знаете ли кое е най- объркващото? Това, че с всяка връзка човек израства и научава много нови неща, пораствайки аз самата виждайки поведения и осъзнавайки как истинската ми любов не ме заслужава аз самата не искам да съм с него, дори да съм с него никога няма да съм спокойна, никога няма да му вярвам, просто в изгубена кауза за мен самата, но в същото време една голяма част от мен има нужда от него и не мога да си представя живота без него, Годините си минават влюбих се не е като да не съм след него, но тук мита за " клин- клин избива" някак се разбива. Да вярно е, помага, но не и в случая когато си изгубил истинската си любов. И честно да кажа научих се да живея без него, но не съм спирала да се чувствам така сякаш преди 2 години и половина изгубих надеждата за прекрасното ми бъдеще. Чувствам че никога няма да съм с този който обичам, защото дори аз смаата не бих си го позволила и не знам какво ше правя. Чувството предполагам е образно казано от типа: да родиш дете на много млада възраст да го оставиш за осиновяване след години да си създадеш семейство да имаш деца, да си щастлив, но и ден да не минава в който да не обичаш оново детенце което си родил и да не ти се къса сърцето по неговата липса. На 23 год. съм повечето хора казват, че живота е пред мен и това е простонесполучлива любов, всеки имал такава. Но не е така, защото никой на 23 год, не разсъждава така не е изживявал такива неща и не се чуди дали някога ще забрави онзи, към когото сърцето те води. Това е приятели, може да се примириш, може сам да се отблъскваш, може съдбата да не иска да си с голямата си любов, но се чудя- защо тогава той е голямата любов? И какво следва...

+ 1 много си права мила

[pamsityybee]

просто се бории за да си го върнеш .. !! Аз така направих и сега отново сме заедно Успех!! Не се отказвай! Бъди упорита!

[PyCoKoCkA93]

Как ще забравиш някой който е бил толкова време в живота ти и е бил толкова важна част от него?И нужно ли е?Изкуството не е в това да си завреш главата в земята като щраус,въобразявайки си някаква защитеност от миналото.Трябва ти време(за един повече,за друг по-малко),нови занимания и повече разсейване,докато в един момент не срещнеш спомените лице в лице като ЧАСТ,която си имала в живота си и те е направила по-добър и по-достоен човек.Когато осъзнаеш това,тогава ще си постигнала нещо.дотогава просто търсиш правилния път,преминавайки през болка и страдание,за да стигнеш до радостта...

[fankata:)]

Няма начин да го забравиш бързо,ако си го обичала истински.

Поздравления

[bilqnavod]

Как ще забравиш някой който е бил толкова време в живота ти и е бил толкова важна част от него?И нужно ли е?Изкуството не е в това да си завреш главата в земята като щраус,въобразявайки си някаква защитеност от миналото.Трябва ти време(за един повече,за друг по-малко),нови занимания и повече разсейване,докато в един момент не срещнеш спомените лице в лице като ЧАСТ,която си имала в живота си и те е направила по-добър и по-достоен човек.Когато осъзнаеш това,тогава ще си постигнала нещо.дотогава просто търсиш правилния път,преминавайки през болка и страдание,за да стигнеш до радостта...

+1