Как ще забравиш някой който е бил толкова време в живота ти и е бил толкова важна част от него?И нужно ли е?Изкуството не е в това да си завреш главата в земята като щраус,въобразявайки си някаква защитеност от миналото.Трябва ти време(за един повече,за друг по-малко),нови занимания и повече разсейване,докато в един момент не срещнеш спомените лице в лице като ЧАСТ,която си имала в живота си и те е направила по-добър и по-достоен човек.Когато осъзнаеш това,тогава ще си постигнала нещо.дотогава просто търсиш правилния път,преминавайки през болка и страдание,за да стигнеш до радостта...