Браво, аз забравях един година и нещо си. Отначало ще се чудиш как да го забравиш. После ще го мразиш, 'щото така уж ще ти е по-лесно да го забравиш. След това пак ще се тръшкаш, че не можеш без него. След това ще ти хрумне, че трябва да го замениш. След товаще разбереш, че това не е начинът. Накрая ще разбереш, че е тъп и смотан, ще ти е безразличен и ще затвориш страницата. Ако си умно момиче и си над 14, няма да се пържиш толкова дълго в собствен сос, колкото аз се пържих. Но аз бях малка, та затова казвам над 14.