Предполагам всеки е бил в такава ситуация...Да знаеш, че той/тя не е човека за теб, да знаеш, че нищо няма да излезне от цялата работа..Да го знаеш цялото това нещо и пак да упорстваш, че нещо би се променило, че може с теб да е различно, че може той/тя да се промени.

Какво правите в такава ситуация? Казвате му майната и/му , няма смисъл..ясно е че нещата не вървят. Или продължаватe да търсите път към него/нея с надеждата, че нещата ще се оправят?

Аз лично мразя да изпадам в такива моменти, в които самата аз водя борба със себе си. Хем знам, че не трябва, че не е редно и ще ме боли накрая...и хем пак продължавам и не се отказвам. В момента съм в абсулютно същата ситуация. Приятеля ми напълно се развали като човек...взима наркотици (и то сериозни), изкарва си парите чрез тях, изритаха го от училище, има проблеми с полицията и с тяхните. И предполагам се досещате как се отразяват всичките тези неща на връзката ни. Тия лайна дето взима го побъркват и си играят с мисленето му, с настроенията му. Един ден така, на другият ден иначе. И всичкото това нещо ме наранява, изнервя ме и се стига пак до поредният скандал, които завършва с оправдания и мнoгoто обещания. Лъже ме в очите, че не е взимал нищо, а самият поглед му го издава! Вече до там стигнахме, да се лъжем, за да няма скандали.
И знам, че всичките тези гадни, лоши моменти от връзката ни са резултат от количеството изпушена трева, от броя на линийтe измъркани за деня, от броя на хапчетата изпити..
Много ми е гадно, жал ми е , боли ме, тежко ми е.. Знам, че заслужавам нещо по-добрo, че ще намеря по-добър, но не мога да открека, че не ми е добре с него когато е трезвен...и точно тези моменти, когато знам че това е истинският Той ме спират, за да не си тръгна, защото точно тогава съм най-щастливата.