Да се бориш със себе си

[Duff]

Предполагам всеки е бил в такава ситуация...Да знаеш, че той/тя не е човека за теб, да знаеш, че нищо няма да излезне от цялата работа..Да го знаеш цялото това нещо и пак да упорстваш, че нещо би се променило, че може с теб да е различно, че може той/тя да се промени.

Какво правите в такава ситуация? Казвате му майната и/му , няма смисъл..ясно е че нещата не вървят. Или продължаватe да търсите път към него/нея с надеждата, че нещата ще се оправят?

Аз лично мразя да изпадам в такива моменти, в които самата аз водя борба със себе си. Хем знам, че не трябва, че не е редно и ще ме боли накрая...и хем пак продължавам и не се отказвам. В момента съм в абсулютно същата ситуация. Приятеля ми напълно се развали като човек...взима наркотици (и то сериозни), изкарва си парите чрез тях, изритаха го от училище, има проблеми с полицията и с тяхните. И предполагам се досещате как се отразяват всичките тези неща на връзката ни. Тия лайна дето взима го побъркват и си играят с мисленето му, с настроенията му. Един ден така, на другият ден иначе. И всичкото това нещо ме наранява, изнервя ме и се стига пак до поредният скандал, които завършва с оправдания и мнoгoто обещания. Лъже ме в очите, че не е взимал нищо, а самият поглед му го издава! Вече до там стигнахме, да се лъжем, за да няма скандали.
И знам, че всичките тези гадни, лоши моменти от връзката ни са резултат от количеството изпушена трева, от броя на линийтe измъркани за деня, от броя на хапчетата изпити..
Много ми е гадно, жал ми е , боли ме, тежко ми е.. Знам, че заслужавам нещо по-добрo, че ще намеря по-добър, но не мога да открека, че не ми е добре с него когато е трезвен...и точно тези моменти, когато знам че това е истинският Той ме спират, за да не си тръгна, защото точно тогава съм най-щастливата.

[mechtaq_za_teb]

И аз мразя да изпадам в моменти, в които да ми се налага да се боря със себе си, но съм изпадала... И въпреки че знам, че трябва да продължа напред, щом нещо е куцало, аз продължавам да тъпча на едно място, докато нещо не се промени или не осъзная, че е безмислено. Според мен в такива моменти човек трябва да вземе окончателно решение и да се продържа към него докрай, за да не си губи времето.
Колкото до твоята ситуация:хубаво ти е с него, когато е самият Той, но продължавайки така, той ще се промени тотално и няма да бъде момчето, което си познавала. И тук идва алтернативата да говориш с него сериозно по тази тема, или другата: да приключиш с него, щом връзката ви вече не те удовлетвоярва. Първата алтернатива едва ли ще е възможна, щом вече е започнал.

[haritov]

късно е вече

[soul1199]

късно е вече

++ мисля,че трябва да го оставиш и да продължиш напред,преди и теб да те е забъркал

[balu4ka]

късно е вече

++
мхм..трябва да продължиш напред,няма смисъл да си с него.
Дори и да ти е трудно мисля,че трябва да го оставиш..

[fenastz]

Заблудиии...

[cvetani]

Mi vinai si mislq 4e ima nadejda ne6tata da se podredqt..i si kazvam tozi pat 6te e razlin4o.i ako sega stane taka sleda6tiq pat 6te go otreja vinagi taka stava

[FancyGirl]

Опитай се да поговор със него обясни му как се чустваш, ако не те разбира просто го остави да си блъсква главата докато не те е завлякъл и теб надолу по течението. Ако дължи на теб ще направи поне минимални усилия да се промени, колкото и да му е трудно.

[izlishna]

А защо не се опиташ да му помогнеш и да се откаже от тия лайна Аз си мисля, че ако се разделите за известно време и той ако наистина те обича и иска да е с теб ще зареже тия глупости и ще се бори за теб! А ако не направи нищо по въпроса то е ясно, че държи повече на наркотиците от колкото на теб .. и тогава трябва да прекратиш изцяло връзката ви, колкото и да ти е трудно! Успех

[gia_sena_mono]

И аз мразя да изпадам в моменти, в които да ми се налага да се боря със себе си, но съм изпадала... И въпреки че знам, че трябва да продължа напред, щом нещо е куцало, аз продължавам да тъпча на едно място, докато нещо не се промени или не осъзная, че е безмислено. Според мен в такива моменти човек трябва да вземе окончателно решение и да се продържа към него докрай, за да не си губи времето.
Колкото до твоята ситуация:хубаво ти е с него, когато е самият Той, но продължавайки така, той ще се промени тотално и няма да бъде момчето, което си познавала. И тук идва алтернативата да говориш с него сериозно по тази тема, или другата: да приключиш с него, щом връзката ви вече не те удовлетвоярва. Първата алтернатива едва ли ще е възможна, щом вече е започнал.

100% съм съгласна!

[peshost]

Ако още го обичаш много му кажи, че се променя, не е същия, плаши те ... Имам предвид да му го кажеш и му казваш, че ако още те обича спира, ако не няма да те види повече и така ще разбереш дали да бъдеш с него.

[buuu]

Опитай се да поговор със него обясни му как се чустваш, ако не те разбира просто го остави да си блъсква главата докато не те е завлякъл и теб надолу по течението. Ако дължи на теб ще направи поне минимални усилия да се промени, колкото и да му е трудно.

[quote="FancyGirl"] ae macka kak da si sloja kartinka na podpisa be

[totik]

Първо-много са малко ситуациите в които наистина няма шанс нищо да се получи и второ живота е един и ако за това не си заслужава да се бориш не знам за какво си заслужава

[kobrichka]

Случавло ми се е да се боря със себе си. Аз съм човек който обича адреналина и живее за деня. Случвало ми се е да знам, че дадео момче не е за мен, че накрая може да ме накара да страдам...но аз не мисля за края, а за момента. Но...но в твоята ситуация смятам, че определено трябва да се пребориш със себе си и да го оставиш. "...и точно тези моменти, когато знам че това е истинският Той ме спират, за да не си тръгна, защото точно тогава съм най-щастливата" с всеки изминал ден тези негови състояния ще изчезват. Докато е време се измъкни, ако можеш му помогни (в което силно се съмнявам), но определно трябва да се разделите. Понякога трябва да си егоист мисли за себе си преди всичко.

[Assshley]

Бях в същата ситуация като теб и може би още съм . От повече от една година се боря със себе си. Приятеля ми преди време беше силно казано добро момче. .. той никога не си е седял на гъза така да се каже,но поне не се занимаваше с наркотици.Основния проблем при него беше и е тревата.Той беше спортист,но заради тревата всичко отиде на кино.Първо започна да се оспива за тренировка,после стана така,че не ходеше и накрая напълно спря да тренира.Започна да пуши по много .. имало е случеи,в които е пушил по 10-12 масета на ден и въпреки,че се чувстваше като труп след това продължаваше да го прави.Беше ми супер тежко и още ми е.Плакала съм адски много заради това,защото ми беше гадно за него,че по тоя начин започна да си съсипва живота,защото започна да има и проблеми с полицията.Като оставим на страна 4те му дела за нанасяне на тежка телесна повреда на няколко пъти са го прибирали за по 24 часа в районното за притежание на марихуана.Ревала съм му с часове пред него,в къщи и той все обещаваше .. все казваше утре последно пуша и всеки ден беше утре докато не разбрах,че явно човек закачи ли се веднъж няма отърване. И така водех борба аз .. първо се борих да го променя,после се борих с това,че го обичам и се чудих как да скъсам с него след връзка от 1 година и 2 месеца,в която бяхме преживяли толкова неща заедно . .сега се боря с това как да не се върна при него отново. Сега положението с тревата е още по-зле от преди,но съм се примирила,че не мога да направя нищо . Ако ще и да му се тръшкам той пак ще е зависим. Така е и с твоето момче и с всички зависими от тея неща.. Ако не си помогнат сами няма кой да им помогне. По-добре се откажи от него .. незнам .. ще страдаш постоянно.Знам каква е гледката да го виждаш напушен,надрусан и т.н. И аз мразех начина по,който се променяше цялото му аз като е под влиянието на такива неща и ми беше тежко да гледам .. незнам за теб.

[sladkish_14]

Винаги съм била от хората, който се борят за това, което истински обичат.Но твоят случай далеч, не е от тези за които трябва да се бориш.Това момче не е бъдеще.Самият той ще рухне след време, не би ти донесъл щастие, със всеки един ден в който продължаваш да бъдеш с него, едно че те завлича, друго че ще става все по трудно.Единственото, което можеш да направиш за него е да се опиташ чисто приятелски да му помогнеш с надежда, че нещата биха продължили в друга посока, защото това е вероятност... и да си заминеш, докато не е станало късно и за тебе.Наркотиците са прекалено опасни и трудно опитал ги човек може да се избави от тях жив, просто не си го причинявай.

[anonimchetou]

"опитал ги човек " да не може да се избави. Ужасно грешно.. и кво като опиташ вече край умираш.. не е така.. Въпрос на собствено желание и ВОЛЯ е !ЗАвиси и от компанията с която се събираш от околните.. от това дали те те изкушават.. Може да се спре стига да има достатъчно важна причина за дадения човек.. Явно обаче тука мацката няма да е тази причина заради която той ще спре.. тва съм го писала и в други подобни теми..

[ImmortalForever]

Аз пък мисля, че рано или късно ще ти омръзнат всичките тези борби.Един ден просто ще се умориш и ще си кажеш : "Аз съм до тук"...Опитай се да му помогнеш по някакъв начин, но... съмнявам се , че ще даде някакъв резултат...

[andrags]

да.. много е гадно като виждаш, че нищо не става, но си опостваш там и си знаеш твоето. Даваш всичко за да може човека отсреща да се чуства добре, а той даже не го отразява това (в моя случай е така, въпрки че нямам приятелка, тази която харесвам е същата работа.. аз правя всичко за да я спечеля, а оная нищо... тъпа работа но не мога да се откажа от нея )

[krisity17]

гадна ситуация

[bossychick]

И 2те момичета,които написаха за приятелите им,имах и още имам почти същия проблем. В началото с моя не ме притесняваше,че пуши трева,защото мислех,че е отвреме на време с приятели да се смеят нещо. Обаче дойдоха и линийки и бонбонки и тнт. Оттам нататък аз все гледах да не му се меся,обаче всичките му приятели и познати правят тва по цял шибан ден и на мен просто не ми издържаха нервичките да ми идва на среща напушен и неадекватен при положение,че му говоря някви супер сериозни неща а той ми се хили като малоумен насреща. Оттам нататък започнах да му обяснявам как ги виждам нещата и че такова пушене и тнт в такива количества не е нормално оттам естествено излязох един вид няква смотла дето нищо неразбира и му държи сметка,след тва като излиза с "приятелчетата" си и като се чуем по телефона и ми каже че е с някой от тях аз откачах,щото ми беше ясно кво ще правят и колкото и да не исках да му държа сметка точно така се получаваше и излизах пък няква гадна кучка дето му казва с кой да се вижда и с кой не,приятел4етата му веднага му промиха мозъка,че не трябва да бъде "путка" а трябва да е по мъж по играч и да не се оставя няква си там да го променя..и така разделихме се мноо ми беше тежко,той започна обещания че спира всичко заради мен и така 1 месец наистина всичко беше мн яко..ама не издържа явно незнам..много се увлякох сорка,исках да кажа на мацките,че тия идеи че ще се промени нещо са някви излюзии,и ние сами се заблуждаваме,и когато ни кажат че този човек не е за нас,се самонавиваме,че те се пак незнаят ТОЧНО как седят нещата и дрън дрън дрън..трябва воля,а ако сега не успеете,мисля че наистина ще ви писне да се надявате и да се борите,пък и то любовта ще из4езне по този начин и тогава ще имате повече воля..леле маи стана ебаси романа успех

[iashxui]

не го оставяй , той се нуждае от теб и се опитай да му помогнеш да спре наркотиците ако не е мн късно .. и гледаи винаги сърцето какво ти казва , нали го обичаш как ще гоо уставиш така , ох не см чела другите постове ама ако бях на твое място щях да вслушам сърцето си колкото и ината да съм ;д

[Opium_Like_Me]

Предполагам всеки е бил в такава ситуация...Да знаеш, че той/тя не е човека за теб, да знаеш, че нищо няма да излезне от цялата работа..Да го знаеш цялото това нещо и пак да упорстваш, че нещо би се променило, че може с теб да е различно, че може той/тя да се промени.

Какво правите в такава ситуация? Казвате му майната и/му , няма смисъл..ясно е че нещата не вървят. Или продължаватe да търсите път към него/нея с надеждата, че нещата ще се оправят?

Аз лично мразя да изпадам в такива моменти, в които самата аз водя борба със себе си. Хем знам, че не трябва, че не е редно и ще ме боли накрая...и хем пак продължавам и не се отказвам. В момента съм в абсулютно същата ситуация. Приятеля ми напълно се развали като човек...взима наркотици (и то сериозни), изкарва си парите чрез тях, изритаха го от училище, има проблеми с полицията и с тяхните. И предполагам се досещате как се отразяват всичките тези неща на връзката ни. Тия лайна дето взима го побъркват и си играят с мисленето му, с настроенията му. Един ден така, на другият ден иначе. И всичкото това нещо ме наранява, изнервя ме и се стига пак до поредният скандал, които завършва с оправдания и мнoгoто обещания. Лъже ме в очите, че не е взимал нищо, а самият поглед му го издава! Вече до там стигнахме, да се лъжем, за да няма скандали.
И знам, че всичките тези гадни, лоши моменти от връзката ни са резултат от количеството изпушена трева, от броя на линийтe измъркани за деня, от броя на хапчетата изпити..
Много ми е гадно, жал ми е , боли ме, тежко ми е.. Знам, че заслужавам нещо по-добрo, че ще намеря по-добър, но не мога да открека, че не ми е добре с него когато е трезвен...и точно тези моменти, когато знам че това е истинският Той ме спират, за да не си тръгна, защото точно тогава съм най-щастливата.

Аз лично съм отказвала приятел от наркотиците.........надявам се че и ти ще успееш(ако си го поставош за цел) с много воля,труд и разговори(но не скандали).......