Здравейте.. нова съм тук, и имам огромен проблем още от малка. В детството си бях аутсайдер, никой не ме искаше, не защото съм била грозна, тъпа или нещо подобно, ами защото просто бях наивна, винаги помагах и бях мила с всеки.. използваха ме за всичко и това ми повлия много.. станах адски срамежлива, което си е проблем за моята възраст.. тази година влязох в гимназия и случайно срещнах един стааар познат (по физиономия), който се оказа, че живее срещу нас... и изведнъж се разтреперих буквално.. (мисля, че се влюбих), но не ми стискаше да се запозная с него.. за това започнах.. силно казано да го следя.. знаех кога свършва училище, кога излиза, горе долу къде ходи и така нататък.. после започнах да разпитвам за името му, и къде точно учи. Един мой много добър приятел, с когото отново сме в един клас ми помогна, даже и скайпа му ми намери.. и все пак се запознах с въпросното момче.. но не мога и не мога да го заговоря, просто, когато го наближа, както се казва губя звук и картина и чак леко почвам да треперя.. мятам едно здрасти и профучавам като влака стрела.. Моля Ви, дайте ми съвет...