Отговор в тема
Преди 7 години се преместих от малък град във Варна на 500 км един от друг.Приятели,живот,всичко си остана...много трудно го понесах и 3-4(а май и още не мога) години не можех да се впиша,както и да е.Намерих си приятели,чак след 3 години,с които почти всяка седмица се виждаме(тъй като за ваканцията съм си тук)-и те са си "изцелници".Това стана в 7ми клас(от 4-ти съм във Варна).Но във вторият срок на 7ми клас се наложи да се преместим в предишният ни град за няколко месеца,тъй като си искаха квартирата хазяите,а апартамента,който нашите купиха още се строеше.Много се зарадвах,защото щях да си бъда на мястото най-сетне (поне временно),щях да си уча в предишното училище,при познати и просто всичо беше тип-топ.Това беше преди 4 години,но въпреки това помня всичко от до,как отивах на даскало с желание,как изглеждаше времето,от къде минавах,какво правих докато ходя,просто ми беше невероятно,че се върнах на мястото и се махнах от Варна(с която вече съм свикнал де и ми харесва като място за живеене).После трябваше да се върнем,защото всичко беше ок.Приеха ме в гимназия.Класа беше невероятен.Най0-забавните ми случки са сея случвали там.Разбирах се с почти всички,излизахме,беше си голям фън.В началото на 10 ти клас (миналата година) видях стари снимки от предишният ми град,с приятели,с които се познаваме вече 17 години и ми стана едно тягостно,почнах да пробвам да се прехвърля от Варна в ПМГ-то там,не можеха да ме вземат,защото профила ми бил различен,но пък баба ми живее на 1час път от там,и това ми беше резервният вариянт.Стана работата.Преместих се при нея,по-малък град от първият,чисто село нараво.Това се слчуи в края на миналият ноември,когато си взимах чао с класа ми от Варна,много тъжно ми стана,просто съм изживявал невероятни моменти с тях...преодолях и това.Преместих се при дъртата.Града и хората са отвратителни (консервативни,клюкари,лиц мери,коментират зад гърба ти,не че ми пука),целият град буквално знаеше,че ще идвам седмица преди реално да дойда,какви ли не версии плъзнаха,чух,че моля ви се и баща ми бил болен от рак WTF,не им обръщах внимание,тглих им по еда майна на дъртите като спрат да ме разпитват и т.н. Класа е супер,даскалите също,разбирам се с всеки,излизаме за по кафета,ала-бала,но до там.Но пък в същото време видях,че и приятелите ми (най-добрите ,които бяха) от първият град,не са същите и едва ли не се чуваме няколко пъти годишно,няма я връзката,като се съберем не знаем и за какво да си говорим вече,изчерпано е всичко,от което само започнах да съжалявам,че се преместих,защото няма какво да правя в тоя тъп град н3. Имам 2-ма приятели(с 2 и 10 години по-големи от мен,по принцип си дружкам с такива),с които поддържам връзка от Пловдив са,отивам там кгоато мога (само на 1ч път са),петък отивам,вечерта сме по клубовете и събота сутринта си се връщам.Но пък като се върна,няма какво да правя по дяволите,не мога да се впиша и в този град,въпреки че го познавам целият от-до,на кафе с някои хора излзиам само по-време на даскало и отношенията ни не са навлезли по-на дълбоко,че да излизма с тях и през съботите и неделите,въпреки че са печени и готини.Онези от град н1,заради които се преместих...изчерпано е от което ми става още по-кофти.Другите,които са в П;ловдив не мога да ги виждам често.Тези,в града,в който се преместих отношенията ни са толкова надълбоко.Другите във Варна...не мога да бия 7часа път.Една приятелка пък е в Англия... А отделно тази вечер си сънувах класа от Варна и ми стана още по-кофти и мъчно,а не мога да се върна...
Харесва ми навяскъде,хгаресвами да прекарвам времето си във Варна с приятели,в Пловдив с приятели,в град1(това си е моя град все пак),в град 3 (защото не ми е толквоа напрегнато колкото във варна) а и по време на даскало не е зле,защото има с кой да излезна,ако ще и да избягаме от час,говоря там.А в тоя град,в който вече уча има няколко кафета и това е,няма и диско и нищо (за това ходя и в Пловдив де),пълна изолация.
Другата причина,заради която се махнах от Варна,че постоянно се карах и се псувахме с майак ми,та и баша ми дори се беше хванал за главата.Като с махнах,нещата коренно се успокоиха,промениха и т.н (до днес де,вече си втръснахме и до одеве пак си крещяхме с нея,тъй като съм си за вакцняита във Варна).
Тези от първият град пък не оцняват,че бия път и не го приемат насериозно,въпреки че сме (били) най-добри приятели 17 години-цял живот,че искам да си запазим отношенията,въпркеи разстояните
По време на ваканциите отивам в Пловдив,Варна,град1,не стоя в град3,просто се опитвам да видя всички...в момента съм във Варна,работя от 10 до 6 и излизам с фр до 10 ти септември,но после като знам,че всикчо пак ще почне...
Общо взето за 6 години съм живял така: град3(1м),град1(11г),варна(6г) и сега живея между и трите града,като в град 3 уча,а през псвободното си време съм в другите+пловдив...не знам вече...
Толкова много градове,различни хора,разпръснато...не мога да огрея навсякъде...а след 2 години ще се наложи отново да се преместя във Варна,София или Пловдив,за да уча висше (дай боже)...
Просто съм супер объркан,кое,как,къде,дори не знам какво и как да си задам въпристе...
Много объркано,много разхвърляно сигурно го обясних,а и то по принцип си е такова...Както с вика - много баби-хилаво бебе...
17,11кл тая год
Всякакви съвети ще са ми от полза.
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
Аз се обърках,а не знам ти как се справяш...
Не може ли да се установиш на едно място,защото така...не знам.Смятам,че е трудно.
Би било добре,ако можеше просто да бъдеш на едно място за постоянно,а след време когато можеш да живееш сам,просто да излезеш от вкъщи и да се опиташ сам да се справяш,макар че няма да е лесно.
Нищо не ми се разбра от коментара,ама все пак успех ((:
Еми за сега се установявих в град3,в който ще уча до 12 клас,остават 11 и 12кл,но не смятам,че 2 години са пеериод,в който може да затвърдиш приятелство и да наречеш човека (най-добър пряител).В същото време се опитвам да запазя връзка в град1 ,но общо взето този мерак за запазване на връзка е само от моя страна,просто ми е гадно да оставя 17 годишно "пярителство",,в същото време се оптивам да поддържам и това във Варна,в Пловдив и в Англия(дори в Англия е по-лесно от колкото град1),а пак в същото време се опитвам да завържа и нещо повече от обикновнео приятлство в град3,в който живея само в учебно време,през ваканциитее съм извън него...Още повече от сепмтеври ще ми се налага всяка събота и неделя да пътувам до Пловдив(1ч) и София (2-3ч)...
И аз мнгоо искам едно постоянно място защото вече 7 години блуждая между север и юг.
Много искам да завърша това даскало,да бъда приет някъде и да се установя там...тогава ще тръгнат сигурно нещата по вода
Ако изключим т'ва ,че някой неща не разбрах опр. си в няква гадна ситуация . Така е щото като имаш нещо не го цениш ,като го загубиш се сещаш ама нещо ... Ае ше се оправят нещата все пак доколкото разбрах си на около 20Вече си на достатачно голяма възраст да презцениш кое е по-добре за тебе , смис ако мислиш ,че в стария или новия или сегашния или там къфто е тоя град [не Варна] ще ти е по добре отколкото във Варна [град с неограничени възможности и много хора .] Моя съвет е ако можеш да се върнеш във Варна. В момента там е най-доброто място за живеене , кеф ти море , кеф ти кафета ,кеф ти сякакви др. щоротии. Пък и сега е лято ,имаш много по-голям шанс за запознанства ,връзки и др. такива
p.s : Не съм сигурна ,че съм разбрала правилно , ако не съм извинявай
И аз искам да те попитам защо да не можеш да се върнеш във Варна? Разбирам, че там класа ти е бил супер и си имаш приятели
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
...
Животът е като огромно виенско колело - върти се,нови хора качват се и слизат. Първо си долу, после горе. И изпитваш страх от височините, и от долините. Но въпреки всичко винаги носиш тръпката и желанието за живот в себе си. <3 (h)
Първоначално написано от meche95
Ох знам,че съм го напсиал супер,супер объкващо
На 17 съм,септеври съм 11 клас.
Не мога да се върна,поради ред причини.С майка ми вече ще сме се сбием-нали знаете,че противоположностите се привличат,а другите не,ние сме от тези,коит никога не може да се разберем.Баща ми пък си премести бизнеса в София и там живее,тъй че не може да ни разтърва постоянно по телефона.Варна по принцип си е град,в който никога не може да ти е скучно и никога не ми е било,колкото и да и харесва и да си ми е любим,за мен си остава град,в първият град съм израстнъл,в града-село,в който от миналата година уча съм роден.А и не ща да се отказвам толкова лесно,в смисъл мого се борих(явно за съжаление),за да отида в град3,не мога да се върна в предишният ми клас,няма да е същото,много са сложни нещата,въпрек иче изглждат просто въшно погледнато
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
То хубаво,че искаш и цениш приятелствата,които си изградил през годините,ама не можеш както сам каза "да огрееш на всякъде".
Искаш или не - не можеш да бъдеш на хиляди места.
Можеш да поддържах връзка - скайп,да се виждате от време на време и такива неща,ама 100% не можеш да имаш еднакви приятелства на всичките места.
Ще трябва да прежалиш някой или просто да останеш на едно от местата и да свикнеш с него,за да се радваш истински поне в единия град.
Така само се мъчиш....
Да,но е толкова трудно
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
Не е ли по-добре да ти е ужасно трудно известно време,отколкото да ти е ужасно трудно постоянно?
Пък и след всеки дъжд,изгрява слънце... /или както там беше клишето,но все пак ме разбра,какво исках да кажа../
Така си е.Но нямаше да се стигне това и този разговор,ако го бяха оценявали някои ,за което най-много ме е яд и тъпо...Но наистина май ще ограничаа някои,за да пробвам да задълбоча някои в последният град ;( и ще си остана тук,където си започнах вече,докато незавърша,още 2 години ще изтърпя май,поне ми олева малко като знам,че след 2 години ще се установя някъде и всичк ще си доде на мястото.
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
Точно. ((:
Ако можеш да продължиш на същото място и висшето...
И ти ще се чувстваш по-добре,когато знаеш къде си и с кого.
Така малко по малко ще се установиш на едно място.
Защото две години не са много,но не са и малко,а ако след две години решиш отново да се местиш,може би пак ще се объркаш и ще ти гадно...
Но всички тези местения от едното място на друго,имат и хубава страна - имаш повече познати и познаваш хора с които при други обстоятелства едва ли би имал контакт.
И все пак - най-добре би било да решиш къде най-много искаш да бъдеш и да продължиш напред.
Аз висше задължително ще карам във Варна,София или Пловдив,тъй че този град с 2 гимназии на кръст си е временен.
Но вече това са "сметки без кръчамаря" както се вика
Да,единстветната добра страна на тези местения е това,че наиситна имаш много познати,но все пак...
Благодаря ти много
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
За нищо (:
Успех в установяването на трайно местожителство ^^
Ти сам си правиш кашите..първо не разбирам как се разбираш със всички, а никъде не се чувстваш на мястото си..Сам си си избрал да пътуваш постоянно-за това не можеш да се оплакваш ни най малко.Общо взето си навсякъде..и какво?! щастлив ли си..?Сам си избрал тоя объркан път, а помисли за напред колко ще ти е..дано да успееш да усмислиш всичко ии да се установиш в един град.
Щастието на човека е в малките събития..!
Сигурно...ама в началолто не съм мислел,че така ще стане...еми успявам,не със всички,точно това ми е проблема,че тези,които ги познавах от 17 години и ми бяха най-добри преди да се преместя първият път (което не зависеше от мен),сега отношенията ни са супер охладнели,което ме тормози,а бях разчитал много,че разстоянието няма толкова да ни попречи,а и като не го ли оценяват,а най-много искам(х) тях да си запазя като отношенията,толкова много исках амаааа ... не знам ...
LastFM
Progressive House by Serge Devant,Nadia Ali and Hadley!
Цял живот ще ти се налага,от време на време,да оставяш по нещо зад гърба си...
Преди 7 години се преместих от малък град във Варна на 500 км един от друг.Приятели,живот,всичко си остана...много трудно го понесах и 3-4(а май и още не мога) години не можех да се впиша,както и да е.Намерих си приятели,чак след 3 години,с които почти всяка седмица се виждаме(тъй като за ваканцията съм си тук)-и те са си "изцелници".Това стана в 7ми клас(от 4-ти съм във Варна).Но във вторият срок на 7ми клас се наложи да се преместим в предишният ни град за няколко месеца,тъй като си искаха квартирата хазяите,а апартамента,който нашите купиха още се строеше.Много се зарадвах,защото щях да си бъда на мястото най-сетне (поне временно),щях да си уча в предишното училище,при познати и просто всичо беше тип-топ.Това беше преди 4 години,но въпреки това помня всичко от до,как отивах на даскало с желание,как изглеждаше времето,от къде минавах,какво правих докато ходя,просто ми беше невероятно,че се върнах на мястото и се махнах от Варна(с която вече съм свикнал де и ми харесва като място за живеене).После трябваше да се върнем,защото всичко беше ок.Приеха ме в гимназия.Класа беше невероятен.Най0-забавните ми случки са сея случвали там.Разбирах се с почти всички,излизахме,беше си голям фън.В началото на 10 ти клас (миналата година) видях стари снимки от предишният ми град,с приятели,с които се познаваме вече 17 години и ми стана едно тягостно,почнах да пробвам да се прехвърля от Варна в ПМГ-то там,не можеха да ме вземат,защото профила ми бил различен,но пък баба ми живее на 1час път от там,и това ми беше резервният вариянт.Стана работата.Преместих се при нея,по-малък град от първият,чисто село нараво.Това се слчуи в края на миналият ноември,когато си взимах чао с класа ми от Варна,много тъжно ми стана,просто съм изживявал невероятни моменти с тях...преодолях и това.Преместих се при дъртата.Града и хората са отвратителни (консервативни,клюкари,лиц мери,коментират зад гърба ти,не че ми пука),целият град буквално знаеше,че ще идвам седмица преди реално да дойда,какви ли не версии плъзнаха,чух,че моля ви се и баща ми бил болен от рак WTF,не им обръщах внимание,тглих им по еда майна на дъртите като спрат да ме разпитват и т.н. Класа е супер,даскалите също,разбирам се с всеки,излизаме за по кафета,ала-бала,но до там.Но пък в същото време видях,че и приятелите ми (най-добрите ,които бяха) от първият град,не са същите и едва ли не се чуваме няколко пъти годишно,няма я връзката,като се съберем не знаем и за какво да си говорим вече,изчерпано е всичко,от което само започнах да съжалявам,че се преместих,защото няма какво да правя в тоя тъп град н3. Имам 2-ма приятели(с 2 и 10 години по-големи от мен,по принцип си дружкам с такива),с които поддържам връзка от Пловдив са,отивам там кгоато мога (само на 1ч път са),петък отивам,вечерта сме по клубовете и събота сутринта си се връщам.Но пък като се върна,няма какво да правя по дяволите,не мога да се впиша и в този град,въпреки че го познавам целият от-до,на кафе с някои хора излзиам само по-време на даскало и отношенията ни не са навлезли по-на дълбоко,че да излизма с тях и през съботите и неделите,въпреки че са печени и готини.Онези от град н1,заради които се преместих...изчерпано е от което ми става още по-кофти.Другите,които са в П;ловдив не мога да ги виждам често.Тези,в града,в който се преместих отношенията ни са толкова надълбоко.Другите във Варна...не мога да бия 7часа път.Една приятелка пък е в Англия... А отделно тази вечер си сънувах класа от Варна и ми стана още по-кофти и мъчно,а не мога да се върна...
Харесва ми навяскъде,хгаресвами да прекарвам времето си във Варна с приятели,в Пловдив с приятели,в град1(това си е моя град все пак),в град 3 (защото не ми е толквоа напрегнато колкото във варна) а и по време на даскало не е зле,защото има с кой да излезна,ако ще и да избягаме от час,говоря там.А в тоя град,в който вече уча има няколко кафета и това е,няма и диско и нищо (за това ходя и в Пловдив де),пълна изолация.
Другата причина,заради която се махнах от Варна,че постоянно се карах и се псувахме с майак ми,та и баша ми дори се беше хванал за главата.Като с махнах,нещата коренно се успокоиха,промениха и т.н (до днес де,вече си втръснахме и до одеве пак си крещяхме с нея,тъй като съм си за вакцняита във Варна).
Тези от първият град пък не оцняват,че бия път и не го приемат насериозно,въпреки че сме (били) най-добри приятели 17 години-цял живот,че искам да си запазим отношенията,въпркеи разстояните
По време на ваканциите отивам в Пловдив,Варна,град1,не стоя в град3,просто се опитвам да видя всички...в момента съм във Варна,работя от 10 до 6 и излизам с фр до 10 ти септември,но после като знам,че всикчо пак ще почне...
Общо взето за 6 години съм живял така: град3(1м),град1(11г),варна(6г) и сега живея между и трите града,като в град 3 уча,а през псвободното си време съм в другите+пловдив...не знам вече...
Толкова много градове,различни хора,разпръснато...не мога да огрея навсякъде...а след 2 години ще се наложи отново да се преместя във Варна,София или Пловдив,за да уча висше (дай боже)...
Просто съм супер объркан,кое,как,къде,дори не знам какво и как да си задам въпристе...
Много объркано,много разхвърляно сигурно го обясних,а и то по принцип си е такова...Както с вика - много баби-хилаво бебе...
17,11кл тая год
Всякакви съвети ще са ми от полза.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
