Преди 7 години се преместих от малък град във Варна на 500 км един от друг.Приятели,живот,всичко си остана...много трудно го понесах и 3-4(а май и още не мога) години не можех да се впиша,както и да е.Намерих си приятели,чак след 3 години,с които почти всяка седмица се виждаме(тъй като за ваканцията съм си тук)-и те са си "изцелници".Това стана в 7ми клас(от 4-ти съм във Варна).Но във вторият срок на 7ми клас се наложи да се преместим в предишният ни град за няколко месеца,тъй като си искаха квартирата хазяите,а апартамента,който нашите купиха още се строеше.Много се зарадвах,защото щях да си бъда на мястото най-сетне (поне временно),щях да си уча в предишното училище,при познати и просто всичо беше тип-топ.Това беше преди 4 години,но въпреки това помня всичко от до,как отивах на даскало с желание,как изглеждаше времето,от къде минавах,какво правих докато ходя,просто ми беше невероятно,че се върнах на мястото и се махнах от Варна(с която вече съм свикнал де и ми харесва като място за живеене).После трябваше да се върнем,защото всичко беше ок.Приеха ме в гимназия.Класа беше невероятен.Най0-забавните ми случки са сея случвали там.Разбирах се с почти всички,излизахме,беше си голям фън.В началото на 10 ти клас (миналата година) видях стари снимки от предишният ми град,с приятели,с които се познаваме вече 17 години и ми стана едно тягостно,почнах да пробвам да се прехвърля от Варна в ПМГ-то там,не можеха да ме вземат,защото профила ми бил различен,но пък баба ми живее на 1час път от там,и това ми беше резервният вариянт.Стана работата.Преместих се при нея,по-малък град от първият,чисто село нараво.Това се слчуи в края на миналият ноември,когато си взимах чао с класа ми от Варна,много тъжно ми стана,просто съм изживявал невероятни моменти с тях...преодолях и това.Преместих се при дъртата.Града и хората са отвратителни (консервативни,клюкари,лиц мери,коментират зад гърба ти,не че ми пука),целият град буквално знаеше,че ще идвам седмица преди реално да дойда,какви ли не версии плъзнаха,чух,че моля ви се и баща ми бил болен от рак WTF,не им обръщах внимание,тглих им по еда майна на дъртите като спрат да ме разпитват и т.н. Класа е супер,даскалите също,разбирам се с всеки,излизаме за по кафета,ала-бала,но до там.Но пък в същото време видях,че и приятелите ми (най-добрите ,които бяха) от първият град,не са същите и едва ли не се чуваме няколко пъти годишно,няма я връзката,като се съберем не знаем и за какво да си говорим вече,изчерпано е всичко,от което само започнах да съжалявам,че се преместих,защото няма какво да правя в тоя тъп град н3. Имам 2-ма приятели(с 2 и 10 години по-големи от мен,по принцип си дружкам с такива),с които поддържам връзка от Пловдив са,отивам там кгоато мога (само на 1ч път са),петък отивам,вечерта сме по клубовете и събота сутринта си се връщам.Но пък като се върна,няма какво да правя по дяволите,не мога да се впиша и в този град,въпреки че го познавам целият от-до,на кафе с някои хора излзиам само по-време на даскало и отношенията ни не са навлезли по-на дълбоко,че да излизма с тях и през съботите и неделите,въпреки че са печени и готини.Онези от град н1,заради които се преместих...изчерпано е от което ми става още по-кофти.Другите,които са в П;ловдив не мога да ги виждам често.Тези,в града,в който се преместих отношенията ни са толкова надълбоко.Другите във Варна...не мога да бия 7часа път.Една приятелка пък е в Англия... А отделно тази вечер си сънувах класа от Варна и ми стана още по-кофти и мъчно,а не мога да се върна...
Харесва ми навяскъде,хгаресвами да прекарвам времето си във Варна с приятели,в Пловдив с приятели,в град1(това си е моя град все пак),в град 3 (защото не ми е толквоа напрегнато колкото във варна) а и по време на даскало не е зле,защото има с кой да излезна,ако ще и да избягаме от час,говоря там.А в тоя град,в който вече уча има няколко кафета и това е,няма и диско и нищо (за това ходя и в Пловдив де),пълна изолация.
Другата причина,заради която се махнах от Варна,че постоянно се карах и се псувахме с майак ми,та и баша ми дори се беше хванал за главата.Като с махнах,нещата коренно се успокоиха,промениха и т.н (до днес де,вече си втръснахме и до одеве пак си крещяхме с нея,тъй като съм си за вакцняита във Варна).
Тези от първият град пък не оцняват,че бия път и не го приемат насериозно,въпреки че сме (били) най-добри приятели 17 години-цял живот,че искам да си запазим отношенията,въпркеи разстояните
По време на ваканциите отивам в Пловдив,Варна,град1,не стоя в град3,просто се опитвам да видя всички...в момента съм във Варна,работя от 10 до 6 и излизам с фр до 10 ти септември,но после като знам,че всикчо пак ще почне...
Общо взето за 6 години съм живял така: град3(1м),град1(11г),варна(6г) и сега живея между и трите града,като в град 3 уча,а през псвободното си време съм в другите+пловдив...не знам вече...
Толкова много градове,различни хора,разпръснато...не мога да огрея навсякъде...а след 2 години ще се наложи отново да се преместя във Варна,София или Пловдив,за да уча висше (дай боже)...
Просто съм супер объркан,кое,как,къде,дори не знам какво и как да си задам въпристе...
Много объркано,много разхвърляно сигурно го обясних,а и то по принцип си е такова...Както с вика - много баби-хилаво бебе...
17,11кл тая год
Всякакви съвети ще са ми от полза.