Както бях писала в някаква тема, виждам се с един батко. Обаче виждам се е малко силно казано. 'Щото за месец някъде сме излезнали 3-4 пъти. Последният път беше кошмарен. Той се изказваше супер неуместно, макар и не с желание да ме засегне, но приказките му не бяха на място. Тръгна си по - рано и ме остави да чакам 20 мин сама, защото щял да ходи на рожден ден на колега. След това от една седмица не сме се виждали. Няколко дни не се бяхме и чували, а имахме уговорка да се чуем. Положението при мен в момента е такова, че де факто няма как аз да го търся и наистина все той трябва да се обажда, но нямам избор. Вярно е, че и аз бих била засегната ако само аз полагам усилия за да установя някакви отношения с някого, но няма как по друг начин да се случи, поне не в момента. Все едно. Просто отново срещам безлогично мъжко поведение. Дет' имаше един лаф... все едно не иска да си играе с кокала, ама не ще и да го пусне. Снощи вечер трябваше да се чуем за да се видим тази сутрин. Нашия никакъв не се обади. Плах и кротък звънна тази вечер. За съжаление, обаче, заминавал при приятел извън града и щял да се върне в неделя вечер, та чак в понеделник, евентуално, да се видим. Скръцнах аз със зъби - изчакали ми са се чакалките досега, още един не ща да чакам, достатъчно съм чакала. Та така... хем кротък, мил, плах, хем малко така... безотговорно някак го кара. Вярно, че и двамата сме ангажирани и то много, но все пак се мъча да го вместя в графика си, докато той все обикаля насам-натам. Не знам дали само ми се струва или наистин се опитва да ме разиграва. К'во ше ме съветвате? Да се занимавам докато не ми пука дали има друга или к'вото там прави докато не може да се види с мен или отсега да се откажа?