ВАШИ любовни СТИХОТВОРЕНИЯ :)

[Dizziness]

Е... разкажете по какъв повод сте ги написали, печелили ли стеконкурсти с тях и т.н. Напишете ги, да изкажем мнението си...

[Riva]

Януарски дни помни...
Август е септемврииии
===============================
Твърде жалко че един ми открадна стихотворението и го направи на песен..

[AutomatiC]

това не съм го мислила аз,но много ми харесва

“Когато получиш това, което желаеш в живота,
И светът те направи крал само за ден,
Тогава отиди до огледалото и се огледай
И чуй какво ще каже човекът от там.
Той не е твоята майка, баща или съпруга,
Чиито преценки за теб да хвърлиш.
Човекът, чиято присъда значи
Най-много в твоя живот,
Е човекът, гледащ те обратно от огледалото.
Той е човекът, когото трябва да задоволиш,
Нямат значение останалите,
Защото той е с теб до самия ти край.
И ти ще си изкарал най-опасния и труден изпит,
Ако човекът в огледалото е твоят приятел.
Ти можеш да мислиш, че си прекрасен,
Но човекът в огледалото казва, не струваш,
Щом не можеш да погледнеш право в очите му.
Ти можеш да лъжеш целия свят в продължение на много години
И да получаваш потупване, откъдето преминеш,
Но накрая ще имаш болка в сърцето и сълзи,
Ако ти си измамил човекът в огледалото. ”

[Hilary_]

Поводите винаги са били тъжни ..

Поствала съм няколко в предишни теми ..

[ef4etyYy]

за целия си живот съм измислила 2, ето го едното:

Мрачно, призрачно небе
сух, насечен въздух,
а сред пламъците в мен
зла надежда плъзва.
Колко пъти аз успях
с нея да се слея,
колко пъти аз сред облаци летях,
а сега във вечен огън тлея..
Спомените силни, безпощадни
слабо място в бронята намират
и отново демоните кръвожадни
изгарят ме, дори за миг не спират.
Ти подложи ме на този
Ад безчувствен, вечен.
Ти, дори и без да знаеш
една душа на вечна самота обрече.
Беше тихо, беше мрак,
дъжд във мен валеше.
Ти падна от небето като пухкав сняг,
като светкавица нощта разсече.
След време ти си тръгна.
Снегът стопи се безвъзвратно.
Сякаш ти сърцето ми изтръгна,
сякаш взе го безпощадно..
Ужас, болка, самота.
И аз отново съм сама във пустотата.
Всичко беше като призрачна мечта,
сън, изтръгнат от вечността, от тишината.
Ти беше моя светъл идеал.
Ти беше моята безценна плячка,
но след като получи своя дял,
сърцето ми разкъса, сякаш е играчка.
Но без да гледам аз на празнотата
не спирам, продължавам да се боря.
Дори със всички рани във душата,
за теб пак невъзможното ще сторя.
Само ти си в моята глава,
ти и спомените ни предишни.
Аз свикнах да живея в самота,
свикнах да живея, без да дишам...
Мрачно, призрачно небе
и сух, насечен въздух,
а от пламъците в мен
тих плач се изплъзва..

Някои моменти ми харесват, някои не. Иска ми се да не го бях създавала.

[AlokiNn]

[LoveRetroMusic]

Януарски дни помни...
Август е септемврииии
===============================
Твърде жалко че един ми открадна стихотворението и го направи на песен..

браво,бе,талант! ;D

[haritov]

Студено ме гледаш ти,

има ли начин стопля твоите нежни очи

Искам да видя твоите красиви черти

а толкова много ни дели

[soul1199]

Студено ме гледаш ти,

има ли начин стопля твоите нежни очи

Искам да видя твоите красиви черти

а толкова много ни дели

[anonimchetou]

Шумът от отронващите се листа предвещаваше нещо.Усилваше се, след секунди се сливаше с тъмнината като бавна песен, но някак недовършена, носеща тъга.Дървото тихо скърбеше, поклащаше уморено клоните си, следейки бавния полет на поредното падащо листо.Стоях близо до прозореца, притаила дъх и наблюдавах старото дърво.То сякаш се боеше от прииждащия вятър, усещаше че той ще му отнеме всичко.

Аз се страхувах от същото,а именно че някой или нещо ще ми отнеме това от което се нуждая.

-Дървото без листа дърво ли ще е ? .. И аз без любов щастливва ли ще съм?! - това ме вълнуваше в този късен час.Тези въпроси се преплитаха, сблъскваха се, натъжаваха ме.Погледът ми сега бе така умислен.Следях внимателно безмилостния вятър,който пронизваше безащитното дърво и отнемаше едно по едно малките му тъжни листа..Виждах съдбата си и знаех че той ще ми отнеме всичко...Беше просто въпрос на време..

[anonimchetou]

Тъмнината ме поглъща, не остава и следа... споменът при мен се връща, споменът за любовта. Ръце протягам, но улавям самота, коварно скрита в бледа тъмнина.. Усещам полъх на тъга, очи отварям и потъвам, зли сенки движат се едва.. запълват тази празнота. Студено, изстинало лице, лишено от любов и радост отражение на бедното сърце, скрито в огрмона пропаст. Това лице така унило се слива с тази мрачна тъмнина, опитвайки се да намери къде се крие любовта. Но в стаята се спуска невидима мъгла попива всичко... нахлува светлина, за миг сърцето ми умира потича ледена сълза... разбирайки, че любовта не съществува разбирайки, че всичко е лъжа. -- “ това много си го обичам.. имам и още но стига толкова за сега.

[SoStarstruck]

Напиши песен

[Gary]

Немирна душата над целия свет,
политна във мрака да дири ответ
на тайната стара от древни времена:
"Има ли, приятели, лек за любовта?"

Но никой не казва и всеки мълчи,
животни и хора навеждат глави
и никой не рече: "Аз зная, о, да,
има ли, приятели, лек за любовта!"

Душата човешка обаче не спира
дори за минута и отговор дири,
тя пита небето, звездите, нощта:
"Има ли, приятели, лек за любовта?"

Не казват и те. Мълчи и луната.
Грозно немеят горите, полята.
Единствено шепне лукаво Смъртта:
"Не, няма, приятелю, лек за любовта..."

[MaLkaTa_LaDy]

Немирна душата над целия свет,
политна във мрака да дири ответ
на тайната стара от древни времена:
"Има ли, приятели, лек за любовта?"

Но никой не казва и всеки мълчи,
животни и хора навеждат глави
и никой не рече: "Аз зная, о, да,
има ли, приятели, лек за любовта!"

Душата човешка обаче не спира
дори за минута и отговор дири,
тя пита небето, звездите, нощта:
"Има ли, приятели, лек за любовта?"

Не казват и те. Мълчи и луната.
Грозно немеят горите, полята.
Единствено шепне лукаво Смъртта:
"Не, няма, приятелю, лек за любовта..."

Страхотно!

Не е стихотворение, но вече стихове не пиша...
И нека отново черните клавиши засвирят своята мелодия. Нека буквите се леят по листа и да рисуват грозни картини. Нека мъката да властва над съзнанието и болката да притиска сърцето и да цеди яркочервени капки от него. Нека мрака властва а светлината в края на тунела да е от идващия влак. Нека пак да се чувствам така.
Глупаво ли е да искам още болка, когато плувам в море от радост? Глупаво ли е да жадувам нещо ново... нещо старо всъщност, да се върне. Искам да се върне мъката, да се върне тръпката в сърцето и да боли пак. Тези тъпи мазохистични мисли... желания... страсти... Едно единствено чувство отрови душата ми и вируса навлезе в тялото ми. Но то чудно как изгради имунитет и сега вече не допуска чувството близо. А аз отново искам да се разболея от вируса. Хората пазят здравето си, а аз го ненавиждам. Ненавиждам целостта на вселената вътре в мен. Всякъш винаги трябва да има нещо което да се руши, да властва хауса. И тогава се чувствам... добре. Колко глупаво...

[Gary]

Благодаря, Малка лейди! Имам още 2-3 такива, много ме биваше едно време, но след този случай не пиша стихове... и при мен избяга музата

[lubomirky]

Студено ме гледаш ти,

има ли начин стопля твоите нежни очи

Искам да видя твоите красиви черти

а толкова много ни дели

например мустачето под носа ти :>

[umri]

Навремето, когато бях по-глупав и влюбен съм писал на български и на английски дори. Повода беше една коравосърдечна пачавра, но няма да ги пускам.

[Assshley]

това не съм го мислила аз,но много ми харесва

“Когато получиш това, което желаеш в живота,
И светът те направи крал само за ден,
Тогава отиди до огледалото и се огледай
И чуй какво ще каже човекът от там.
Той не е твоята майка, баща или съпруга,
Чиито преценки за теб да хвърлиш.
Човекът, чиято присъда значи
Най-много в твоя живот,
Е човекът, гледащ те обратно от огледалото.
Той е човекът, когото трябва да задоволиш,
Нямат значение останалите,
Защото той е с теб до самия ти край.
И ти ще си изкарал най-опасния и труден изпит,
Ако човекът в огледалото е твоят приятел.
Ти можеш да мислиш, че си прекрасен,
Но човекът в огледалото казва, не струваш,
Щом не можеш да погледнеш право в очите му.
Ти можеш да лъжеш целия свят в продължение на много години
И да получаваш потупване, откъдето преминеш,
Но накрая ще имаш болка в сърцето и сълзи,
Ако ти си измамил човекът в огледалото. ”

Много е хубаво .. и има голяма доза истина в него.

[XTREMEFREERIDE]

Нали

Някога, някъде, незнайно къде,
ще се срещнем пак, нали?!
Ще се чудим, как бързо времето тече,
а ние сме си същите, нали?!

Ще останем сами в тъмнината,
но погледите ни пак ще блестят, нали?!
Ще шепнем тихи думи в тишината,
но пак ще се чуваме, нали?!

Как да те забравя ми кажи,
като сърцето ми пак за теб тупти,
а ти ме обичаш, нали?!
Обичаш ме, но дали?!

[crazymm]

Ние сме граждани на света.
ние сме две слети души,
ние, изградени от любовта,
нас тя до сетен дъх ще руши.

Аз твоя съм и ти мой си,
а и двамата не желаем това.
Ние най сме си истински,
когато далеч са наще тела.

Тогава сърцата ни близо са,
трепетно се сливат в едно.
Тогава аз най – истинска съм,
защото далечен си повече мой.

Няма ги всички останали,
не съществуват проблеми –
само споделени мечтания,
само спомени изживени.

Недей се приближавй вече,
угасва бавно любовта.
Не ме целувай, нито аз съм вечна,
нито вечна е страстта.

[Dyany10000]

''Пролет в завода '' на Никола Вапцаров.

То е дълго на края е мноо хубав :

От памашината изпсува някой грубо ,
Едно моми4е весело запя ,
едно мом4е го стрелна с поглед влюбен
и то поруменя...

Влезе портиера и попита тихо -
"Кой се контрабандно вмъкна?"
Но разбра ,
по4еса се ,
подсвирна ,
послемлъкна...

[p3tinc3t0]

Ние сме граждани на света.
ние сме две слети души,
ние, изградени от любовта,
нас тя до сетен дъх ще руши.

Аз твоя съм и ти мой си,
а и двамата не желаем това.
Ние най сме си истински,
когато далеч са наще тела.

Тогава сърцата ни близо са,
трепетно се сливат в едно.
Тогава аз най – истинска съм,
защото далечен си повече мой.

Няма ги всички останали,
не съществуват проблеми –
само споделени мечтания,
само спомени изживени.

Недей се приближавй вече,
угасва бавно любовта.
Не ме целувай, нито аз съм вечна,
нито вечна е страстта.

много е хубаво

[galu6a]

Слънчице прекрасно,
обичам те ужасно,
без теб немога да живея
ти си мойта малка фея

то трябва да е за момче ама не измислих друго хрумна ми просто ей така не е предназначено за никого

[Neopitom3na]

Ние сме граждани на света.
ние сме две слети души,
ние, изградени от любовта,
нас тя до сетен дъх ще руши.

Аз твоя съм и ти мой си,
а и двамата не желаем това.
Ние най сме си истински,
когато далеч са наще тела.

Тогава сърцата ни близо са,
трепетно се сливат в едно.
Тогава аз най – истинска съм,
защото далечен си повече мой.

Няма ги всички останали,
не съществуват проблеми –
само споделени мечтания,
само спомени изживени.

Недей се приближавй вече,
угасва бавно любовта.
Не ме целувай, нито аз съм вечна,
нито вечна е страстта.

много е хубаво

о много е мило това

[awerw]

Мога да измисля но напреди ми се смяха не искам пак