Не знам от къде да започна. Не знам още какво се случва. Дори не знам дали това е подходящото заглавие.. просто ще обясня, дано ме разберете.

Обичах силно един човек. След него никой не можеше да докосне сърцето ми. И се появи той. Чаровния принц от приказките- красив, умен, забавен, мил и отзивчив. Само с една усмивка стопли сърцето ми и изпълни душата ми. Болката започна да отминава. Чувствах се щастлива! До един момент.. знаех за властния характер на баща му, и въпреки, че твърдеше, че нищо не може да ни раздели, аз не бях сигурна точно в това. Той не е никак малък вече, но каквото и да кажеше родителят му, (който е полицай, а майка му е лекар, може би и това влияе ..) , ставаше точно това. Ако баща му каже, че няма да излиза, за да учи той казва Ок, респективно и аз. Ако каже, отиваш там и там той отиваше.. бяхме 2 месеца заедно. До днес. В събота трябваше да ми звънне в 11. Когато стана 2 часа реших да позвъня аз. Вдигна ми мъж със суров, тежък, властен глас, с думите "Какво обичате?" Аз- "Може ли Х?" Той- "Кой го търси?" Аз- "А." Той- "Х е на тренировка!" При което ми затвори телефона. Стана ми неприятно но си замълчах. Стана 8 вечерта и след като Х не ми звънна, реших да звъня пак. Звънях 8 пъти.. След 15 минути без отговор телефонът ми звънна. Беше неговото име. Вдигнах. Отново онзи пронизващ, студен, мъжки глас. Точните думи на бащата бяха "Слушай, момиченце! Ако ти си нямаш работа и се чудиш какво да правиш, синът ми има да учи. Ще те помоля да не го търсиш вече! Не ме предизвиквай да потърся родителите ти и да говоря с тях!" Затвори. Разплаках се. Едва преживях неделя. Днес. Той идва и ме прегръща. Аз го отблъснах и го погледнах въпросително. Той какво има, мила? Аз в недоумление започвам да му разказвам за баща му а той ме гледа така . Стана му неприятно. Часът започна, той си тръгна и каза, че ще говорим другото междучасие. Обясни ми, че са се скарали в петък и му е взел телефона, наказал го е и изобщо не е намерил как да се свърже с мен. Попитах го заедно ли сме или не. Той каза Мисля да се разделим щом баща ми прави проблеми..не уцелихме момента да сме заедно. Спрях да го чувам на там.. моментът в който той се обърна и си тръгна, аз се завъртам и от носа ми започва да тече кръв..като от чешма.. хора около мене.. бегло помня.. после спря. Всичко спря.. Избягвах го до края на деня. Утре ще го вида пак, учим в едно училище! И други ден.. и до края на годината! Какво да правя?! Ужасно зле ми е..нямам желание за нищо..не искам да го виждам.. Ако му пукаше за мене, щеше ли да послуша баща си?! Казах му, че ако му пукаше за връзката ни, нямаше да го интересува друго..той си замълча! Не си обяснявам какво става. . . .