Т.

И само някой
да е докоснал
сълзите на мъртвите.

Безсилието напоследък
става сила и пак
във вълна става слабост
без връх, без напредък
самота и безчовечен мрак.

Разочарования и танци
по улиците на
мръсния ми квартал.
Без желание и страст
един ходещ, гниещ умрял.

С механизъм насила
отблъсквам който се меси.
Виждам само кръв
кръв и извечна грозота
зад драпащите ръце-завеси.

Когато върна завещанието
на правещите калта глина
когато пробия призванието
и загубя и его-родина;
скоро
скоро
може би много скоро
ще се махна от този свят.