Чувствам, че ще се разпадна на парчета.
Толкова много крих мъката си по него, толкова упорито се опитвах да се отърва от тези мисли и чувства...
Колко е трудно да се опитваш да залъжеш себе си, че не изпитваш нищо вече, че не ти пука, че не мислиш за него....
А аз исках да бъде с него, разбирах го, уважавах го, изслушвах го, опитвах се да му покажа, че го обичам и в същото време, че не искам да бъда като примка...
Исках да не му ставам бреме, изобщо не бях властна, нито обсебена... Не го притисках... По-добре никоя няма да се държи с него... И аз никога няма да се държа по-добре с някой...
Изостави ме. Явно никога не ме е искал сериозно... Явно аз пак съм заблудена и пр**бана!