Днеска се чувствам странно .. сякаш започвам да осъзнавам ситуацията .. Сякаш започваме малко по-малко да се разделяме и все едно нещо изтича от главата ми,но сърцето още ме боли и всъщност адски много ми се реве .. ама няма да заплача .. Може би е време да спра да се надявам,че ще залепим нещо,което одавна е счупено .. дори и да има чувства може би той просто изхаби цялата ни връзка с помиите си . И нямам търпение да не изпитвам нищо към него,въпреки,че се плаша от това и ужасно много искам да го прегърна още веднъж,да го целуна още веднъж и да го подържа за ръка .. просто да помълча с него.. ебаси много съм тъпа. Скоро няма да се впускам в сериозни неща. Иначе вероятно ще я изчакам да се оправи и да излезем по магазините и на кафе,защото вече не мога да дишам затворена колкото и студено да е .. и искам да си говорим. Сега отивам да си направя едно DonCafe 4 in 1 и да си забивам пред компа ..