ау не е истина просто понеже няма на кой да си го изкарам ще го напиша тука спала съм само 5 часа,станах ядосана на себе си, на отбора си и на класната си.
На себе си щот не мога да се зарадвам че тати си идва утре,а не съм го виждала от няколко месеца.Е да вярно свикнала съм да не го виждам толкова дълго,но др път като знам че ще си идва съм адски весела,а сега само се ядосвам с тоя шибания турнир и то защо?! Защото "обора" тръгват с няква нагласа че ще ни бият и след първите няколко точки те се отчайват и то защо?! Защото тръгват с такава нагласа.
от три седмици ходим на трен,една свястна тренировка нямаме,лигавят се тоз не идва,оня не идва,а на мен ми се налагаше да им търбя безотговорноста,неорганиз раноста и лигавенето и то защото имам "желязни нерви".Е да ама не и аз съм човек по дяволите и аз искам малко сериозност и отговорност от страна на другите.Все пак ако ще правим нещо да го правим както трябва
И та я класна да дава по-малко домашни.То човек има чувството че е женен за тоя английски
И на всичкото отгоре точно неска трябваше да си направя нещо на раката на тренировката след третия час.
И май единственото хубаво в момента е че съм освободена от 3 час зарад мача,в който няма да участвам зарад ракта по всяка вероятност ще съм резерва пак добре