Колко е странно..миналата година точнопо това време си бях харесала едно момче..в последствие стана така,че тръгнахме..всичко уж вървеше добре..в един момент той скъса с мен,но истината е,че аз имах чувства към него..беше ми трудно,много трудно. Дълго време нямахме никакъв контакт,аз спрях да го търся и т.н... опитах се да го забравя. Беше почти невъзможно. Той вероятно така и не разбра колко точно ме нарани,когато се разделихме,защото докато бяхме заедно сякаш не съм му показвала всичко в пълния смисъл на думата(но и той имаше вина за това)..той не ми даде тази възможност под предтекста,че не иска да ме наранява(заради своята бивша,която тогава още ''обичаше''...аз му простих)..и все пак мина почти година,което не си е малко време. Срещах и други момчета,но нищо сериозно с тях. Наскоро се видяхме с този мой бивш приятел и е странно,че някак си сякаш всичките ми спомени се върнаха,когато го видях. Сетих се колко много го харесвах и как всичко свърши без шанс за развитие. И ми стана някакво хем приятно,хем..не знам,сякаш не трябваше да се виждаме..и сега сме в нормални отношения..поддържаме контакт,но вече сме в различни градове..просто исках да споделя и да попитам какво е това противоречиво чувство според вас,което изпитвам ?