Трудно е да се припише на една книга някаква заслуга за коренна промяна, обаче... доста заглавия са ми влияли, най-вече добавяйки по нещо в начина, по който мисля. Това не винаги е в пълно съотвествие с идеите на авторите, разбира се. Най-хубавото, което може да научите от четенето, е да мислите критично, да мислите сами. Т.е. не ме гледайте какво пиша

И все пак, ето някои от заглавията:

"Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс - чупи стереотипи всякакви, напомня ти кое е важно (за теб може би), ама и ти припомня също, че от универсална гледна точка никак не е важно... и още много смях за сметка на ... "системата", както обичаме да го зовем;

"Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн (чел съм пълно нецензурирано издание в оригинал и не знам какво е достъпно на български... може би вече го има същото) - чупи още стереотипи, дава разни идеи какво означава да обичаш истински (авторско мнение, разбира се, но е хубаво да се мисли от повече гледни точки) и показва колко по-човечен (или по-естествен) е човек, който не е живял сред хора... и още;

Neverness и трилогията Requiem for Homo Sapiens на David Zindell (все още ги няма на български, освен може би първата част на трилогията - точно книгата, която аз не съм прочел от четирите и все още чакам да пристигне) - хем епично, хем философско и адски оригинално - нови хоризонти чак отвъд физическите граници на пространството и времето. Необятна работа. И е ново, т.е. доказва, че има къде да ходят съвременните автори, без да повтарят стари теми. Под песимистичното заглавие "Реквием за... нас" е скрит много оптимизъм за... нас, но и за бъдещето на литературата. Ама как го казах!;

Т.нар. "Змейска трилогия в четири книги" (не търсете такова заглавие, аз си измислям) на Николай Теллалов - "Да пробудиш драконче", "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо". За тях съм писал вече разни ревюта, мнения и т.н., но ще резюмирам и за вас.
Първо - какво промени в мен - най-вече нагласата към българската (и то съвременна) литература. Имало значи. Първата книга е страхотен синтез между приказно и реалистично. Има идеали и ценности за философите, любовни истории за феновете на тези, теории за многомислещите, екшънче... И всичко върви много гладко заедно. Втората вкарва още магия (и още една любовна история), третата - научна фантастика, екшън и социални елементи (и яката утопия на България), четвъртата - мащаб - обемна е колкото предните три, взети заедно. Със сигурност могат да обогатят светогледа на всеки, който не подходи предварително затворен към всичко.

Да ме извиняват тия, дето ги пропускам. Все пак споменатите горе ги препоръчвам горещо на обичащите да четат. Да, обединява ги това, че са фантастика, а не всеки е фен на това. Но не подценявайте фантастиката като само развлекателна литература - в най-голяма степен засяга същността на истински човешки проблеми под маска, която позволява свобода на смели авторови идеи.