- Форум
- По малко от всичко
- Наука, Култура, Изкуство
- Книгата която ме промени
Аз не съм момиче, но съм съгласен с теб - книгата е написана по уникален начин и сюжета е жесток.Първоначално написано от casey
Транссърфинг на реалността, "Пространство на варианти" - Вадим Зеланд (има я в spiralata за free download) - Тази беше най-скорошната ми промяна![]()
Angelo-art.webs
Чела съм доста стойностни книги , коите ме карат да се замисля за много неща в живота , но съм далеч от мисълта,че някоя книга би могла да ме промени..
Като малка не обичах да чета изобщо. Първата книга, която прочетох беше "Пипи дългото чорапче" и от нея се зарибих по книгите. С това мога да кажа, че ме е променила.
"Пудъл Спрингс" - Едно хубаво книжле от което пък се зарибих по криминалетата. Голяма мания!
"Захир" - една много хубава история показваща, че всеки проблем си има решение. Поне аз така виждам нещата..
"Внимавай какво си пожелаваш" - От както четох тази книга, винаги анализирам обстойно всяко мое желание.
От последните 3-4 години не се сещам за книга, която да ме е променила толкова, колкото ме промениха първите книги, които съм чела. Съвсем детски, но точно те са оформяли представите ми сега за много неща около мен.
И спря да се върти за миг земята..
+1 Невероятна книга!Първоначално написано от wenDy92
Също така книгата My Sister's Keeper на Jodi Picoult ме промени и то доста... който я е чел веднага ще разбере какво имам предвид.
току що свърших "Нека ти разкажа..." на Пауло Куело(не съм мн сиг дали се пише така името) и определено промени мисленето ми до някаква степен![]()
Хорхе Букай спомогна много за промяната ми
който търси - намира . ^^
Трудно е да се припише на една книга някаква заслуга за коренна промяна, обаче... доста заглавия са ми влияли, най-вече добавяйки по нещо в начина, по който мисля. Това не винаги е в пълно съотвествие с идеите на авторите, разбира се. Най-хубавото, което може да научите от четенето, е да мислите критично, да мислите сами. Т.е. не ме гледайте какво пиша
И все пак, ето някои от заглавията:
"Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс - чупи стереотипи всякакви, напомня ти кое е важно (за теб може би), ама и ти припомня също, че от универсална гледна точка никак не е важно... и още много смях за сметка на ... "системата", както обичаме да го зовем;
"Странник в странна страна" на Робърт Хайнлайн (чел съм пълно нецензурирано издание в оригинал и не знам какво е достъпно на български... може би вече го има същото) - чупи още стереотипи, дава разни идеи какво означава да обичаш истински (авторско мнение, разбира се, но е хубаво да се мисли от повече гледни точки) и показва колко по-човечен (или по-естествен) е човек, който не е живял сред хора... и още;
Neverness и трилогията Requiem for Homo Sapiens на David Zindell (все още ги няма на български, освен може би първата част на трилогията - точно книгата, която аз не съм прочел от четирите и все още чакам да пристигне) - хем епично, хем философско и адски оригинално - нови хоризонти чак отвъд физическите граници на пространството и времето. Необятна работа. И е ново, т.е. доказва, че има къде да ходят съвременните автори, без да повтарят стари теми. Под песимистичното заглавие "Реквием за... нас" е скрит много оптимизъм за... нас, но и за бъдещето на литературата. Ама как го казах!;
Т.нар. "Змейска трилогия в четири книги" (не търсете такова заглавие, аз си измислям) на Николай Теллалов - "Да пробудиш драконче", "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо". За тях съм писал вече разни ревюта, мнения и т.н., но ще резюмирам и за вас.
Първо - какво промени в мен - най-вече нагласата към българската (и то съвременна) литература. Имало значи. Първата книга е страхотен синтез между приказно и реалистично. Има идеали и ценности за философите, любовни истории за феновете на тези, теории за многомислещите, екшънче... И всичко върви много гладко заедно. Втората вкарва още магия (и още една любовна история), третата - научна фантастика, екшън и социални елементи (и яката утопия на България), четвъртата - мащаб - обемна е колкото предните три, взети заедно. Със сигурност могат да обогатят светогледа на всеки, който не подходи предварително затворен към всичко.
Да ме извиняват тия, дето ги пропускам. Все пак споменатите горе ги препоръчвам горещо на обичащите да четат. Да, обединява ги това, че са фантастика, а не всеки е фен на това. Но не подценявайте фантастиката като само развлекателна литература - в най-голяма степен засяга същността на истински човешки проблеми под маска, която позволява свобода на смели авторови идеи.
пък!
"Quo Vadis" - Хенрик Сенкевич. Петроний и днес си остава един от любимите ми герои.
http://save-darina.org/
ПРОДАВАМ бижута по 2лв !!! -> http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=362666
Кама Сутра определено ме промени както и Подсъзнанието може всичко !! трудно ме впечатляват книги особено в днешно време
Обичай не този, който ти казва
"Обичам те", а този, който те пита
"Обичаш ли ме"!
http://www.youtube.com/watch?v=CX4LVF0u6ls
Всяка книга която съм чела ме е променила с нещо.![]()
Животът си е мой и не се нуждая от учители как да го живея!!!
Може да ме убиете, но книгата, която промени животът ми към полужителна страна беше Новолуние.Когато я четях бях в цъщата ситуация. Имах си гадже, но най-добрият ми приятел ме харесваше и обичаше от 5 години насам. Един ден реши да зареже всичко и да ми го каже. Това ме съкруши, понеже този човек ми е много повече от приятел...той е човекът без който не мога и на който винаги мога да разчитам, както беше при Бела и Джейкъб. Бях разделена м/у двамата човека, които обичам най-много. Гаджето ми замина на стаж в Италия през лятната ваканция. Бях много самотна, понеже бях свикнала винаги да сме си заедно. В тези моменти най-добрият ми приятел беше до мен. Грижеше се за мен, непрекъснато ми напомняше, че ме обича и би дал всичко за мен. Ходихме на море, забавлявахме се, гушкаше ме на плажа, но за мен всичко беше приятелско и не исках нещата да се задълбочът, понеже не исках да го изгубя като приятел. Една нощ на плажа си говорихме и стана така, че се целунахме. Имаше привличане и аз съжалявах за това. Обичах гаджето си, най-добрият си приятел също. На следващия ден най-добрият ми приятел замина при баба си в Созопол за 1 нощ, за да се видят, че не се бяха виждали от много време. Аз си останах в ботаническата градина, където бяхме отседнали заедно с мой приятели преподаватели от един факултет в София. Прекарах целия ден отговаряйки на есемесите на приятеля си. Обясняваше ми се в любов, съжалявал, че не ми е казал по-рано преди да се запозная с гаджето си...исписахме 73 есемеса, които още пазя преписани на 3 листа. Когато се върна при мен на следващия ден той ме вдигна от земята, завърта ме, след което ме целуна и прегърна. Бях адски объркана кое е правилно и кое не. Отношенията ми с гаджето ми от одавна не вървяха и му се виждаше краят. Реших да се отдам на течението и да се доверя на чувствата си, а именно, че искам да съм с приятелят си. Всичко беше прекрасно. Той беше готов на всичко за мен и правеше всичко (и още го прави). Аз колекционирам бири от цял свят и, понеже разбра коя е любимата ми бира, която се продава само и единствено в Чехия и Словакия, отиде от София чак до Словакия, за да ми я купи, върна се и ми я подари.
Беше адски мило. За жалост след месец решихме да се разделим, понеже колкото и да се обичаме не беше уместно да сме заедно. Все още тайничко испитвах нещо към бившото си гадже. Приятелят ми го знаеше и решихме, че ще е най-добре да се разделим, за да не пострада никога нашето приятелство. То винаги е било много здраво и е такова вече 11 години.
Моята история много ми напомня на Новолуние понеже Едуард замина далече от бела (както направи гаджето ми), през това време Бела беше редом до Джейкъб, който я подкрепяше, пазеше и се грижеше за нея) както моят приятел...те се целунаха (както и ние) Джейкъб испитваше чувства към бела (както приятеля ми), а Бела не беше сигурна в своите (както аз). За щастия всички се осъзнаха и Бела се върна при Едуард, както и аз. Той и просто всичко както и гаджето ми. След толкова много години той може и да ми е бивш, но е неизменна част от моята добра компания.![]()
Една одисея в космоса - Артър Кларк
Пилешка супа за душата - Джак Канфийлд; Марк Виктор Хансен; Кимбърли Кирбъргър
Малкия принц - Екзюпери
![]()
Поредицата на Луиза Мей Олкът - "Малки жени", "Добри съпруги", "Малки мъже" и "Синовете на Джоу". Първата и третата май съм препрочитала най-много пъти.
Книгата бестселър "Кокология" с нея преоткрих себе си и разбрах що за човек съм.
след всяка книга се чувствам различно, защото всяка носи различно послоние, всяка грабва по различен начин, на всяка настроението и интереса е различен! лично аз много харесвам мо хейдър, тя е нещо уникално, а книгите и са стахотно преживяване! любим неин роман ми е "токио" - дълго няма да забравя колко дълго издирвах книгата, с какво желание си я купих и какво усетих, докато четях!!! също така милан кундлера и walt witman са стахотни автори!
vinagi ima pat kam uspeha. ako patqt e zatvoren- zaobikoli go
Малко са книгите, които наистина успяват да се отразят на начина ми на мислене, разсъждаване, да ме променят изцяло.
„Да убиеш присмехулник“ мисля, че беше първата. Най - голямо впечатление ми бе направила Скаут, след като я прочетох за има - няма два дена не преставах да ръся нейни реплики месец наред, определено ме промени доста. Другата ще е „Параграф 22“, обожавам я, даже си имам около десет цитата, записани на листчета и облепени на стената над леглото. Естествено и „Полет над кукувиче гнездо“ заема едно от челните позиции, влюбена съм в нея, тя e.. някак красива и възвишена, не знам.. не мога да я опиша, но промени много някъде вътре в мен. Швейк също си каза думата, „Тенекиеният барабан“ и „Да люспиш лук“ на Гюнтер Грас, „Брулени хълмове“, „Братята с лъвски сърца“ и „Парфюмът“, „Пътеводител на Галактическия стопаджия“, „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Зимата на нашето недоволство“, „Улица консервна“ и „За мишките и хората“ на безкрайно любимия ми Стайнбек, „Тренйспотинг“, „Не плачи вълко“, „Спасителят в ръжта“, „Нощем с белите коне“..
Те всъщност излязоха много, според някои, но за мен са само една малка частица от това, което съм изчела и наистина си струва да се прочете.
Heroin, be the death of me
Heroin, it's my wife and it's my life
+.. много истини открих в неяПървоначално написано от WhitEShadoW
"Хигиена на убиеца"-Амели Нотомб
Всъщмост всяка книга на Нотомб ме разтърсва изключително силно,но тази и "Речник на собствените имена" са най-силните издавани на български до сега!
Ако става дума за худ. книга - "Фондация" на Азимов.
активизъм/превенция; писане; музика
+ Съгласен съм.Първоначално написано от zax
,,Клетниците'' Виктор Юго
Много книжки на Тери Пратчет.
,,Черен дъжд'' , но забравих кой беше автора. Уникална книга.
Тя беше единствената книга на която очите ми са се насълзявали!
Първоначално написано от ScionOfStorm