Хлътнала до уши...;(

**PeopleAlwaysLeave** · 11-25-2009, 21:19

Първо да кажа, че с тази тема не целя да прося съжаление или съвети - просто искам да си излея душата, защото вече не издържам

Преди няколко години имаше едно момче, което страшно много обичах. Бяхме заедно около 2 години, но връзката ни се изчерпа и се разделихме. Беше ми одста трудно да го преодолея и забравя и общо взето около година-година и нещо бях сама и се борех с чувствата си. Дойде период, в който вече се бях отказала да пробвам какво и да е, за да го зобравя и точно тогава се запознах с едно момче. Още след първите ни няколко разговора разбрах, че е различен. Държеше се добре с мен, беше мил... просто усещах, че има нещо в него, което го различава от стадото. Не бяхме гаджета, но си станахме много, много близки и аз докато се опомня вече бях хлътнала до уши. Проблема е в това, че сме от различни градове и за него разстоянието се оказва наистина голяма пречка Не че за мен не е, но все пак ние сме големи хора (и двамата сме над 18 ) и можем да си позволим да си гостуваме..но... явно има нещо друго, което го спира Постоянно твърди, че му липсвам, че не иска да ми е гадно, че ме харесва, но обстоятелствата пречели... Ако нещата между нас били при други обстоятелства всичко щяло да си е наред... Аз обаче все си мисля, че има някакъв друг проблем. Виждам го, че иска да е с мене и някак си не мога да вярвам, че само заради обстоятелствата не може да сме заедно... Втълпявам си, че има нещо в мене, което го отблъсква... И другият проблем е, че лятото ще заминава на бригада в Америка и ще си дойде чак след 4-5 месеца... Аз рядко си харесвам някого, но когато това стане нещата са сериозни и се познавам и знам, че няма да го преодолея до тогава и като замине ще изтреща тотално... Най-тъпото е, че толкова много време страдах по бившия, че дори бях стигнала до момент, в който се бях примирила, че ми е писано да съм сама и подходящо момче за мен няма... и точно тогава се появи Той и тамън за малко се почувствах добре и щастлива и нещата се разпадат... И сега като знам, че може би ме чака същото, което беше преди да го срещна и ми се реве направо Не мисля, че съм готова да превъзмогна още едно разочарование... Страшно много искам да съм с него, но май не мога да направя абсолютно нищо и тва ме убива

**Neftochimic** · 11-25-2009, 21:22

и аз те обичам

**prelastenata** · 11-25-2009, 21:29

Амии от личен опит ще ти кажа, че когато започнах връзката си със сегашния си партньор ни се наложи да се разделим, в смисъл той беше в един град, аз в друг за немалко време. Но знаеш ли, не ни беше проблем.. преодоляхме тази пречка. Когато се върнах окончателно в града си, продължихме ии може би това засили още повече чувствата ни.
Т.е, има ли желание - има и начин, няма ли желание - има оправдание. По-добре сега прекрати "връзката" с този човек, защото после ще си още по-привързана,нещата ще се усложнят и ще страдаш в пъти повече.
Успех

**vichevv** · 11-25-2009, 21:31

Обичащ ли винаги ще ти се обърне внимание

**Neftochimic** · 11-25-2009, 21:31

много яки цици имаш

**Bixel** · 11-25-2009, 21:42

ПИШИ ПО-СЪКРАТЕНО МА

**Sladurcho** · 11-25-2009, 21:47

Опитай се по някакъв начин да разбереш каква е причината да се дърпа.Не мисля че в момента ако прекратите всичко ще ти е толкова гадно,колкото ти е било след прекратяването на 2 годишната ти връзка. Гадно си е спор няма.... и не мисля че разстоянието трябва да ви е проблем ако наистина се обичате Седни и прецени кое ще е по-добре за ТЕБ и реши дали си готова да се хванеш на хорото или ще сложиш края сега. Успех ...

**PeopleAlwaysLeave** · 11-25-2009, 21:48

Първоначално написано от prelastenata

Амии от личен опит ще ти кажа, че когато започнах връзката си със сегашния си партньор ни се наложи да се разделим, в смисъл той беше в един град, аз в друг за немалко време. Но знаеш ли, не ни беше проблем.. преодоляхме тази пречка. Когато се върнах окончателно в града си, продължихме ии може би това засили още повече чувствата ни.
Т.е, има ли желание - има и начин, няма ли желание - има оправдание. По-добре сега прекрати "връзката" с този човек, защото после ще си още по-привързана,нещата ще се усложнят и ще страдаш в пъти повече.
Успех

Да... и той ми казва същото, че съм нямала ни най-малка представа колко сложни щели да станат нещата занапред и колко по-трудно щяло да бъде и аз знам, че ще е така, но честно да си каже - в момента ми е все тая колко е сложно всичко, просто искам да съм щастлива дори и за малко... А и той беше едниствената светлинка в тунела... след първото разочарование не виждах смисъл в нищо и той върна усмивката на лицето ми и ми помогна да се оправя... И сега ми е доста трудно да махна с ръка и да забравя всичко А и в началото имаше период, в който бяхме неразделни и толкова много се привързахме един към друг, че аз на първият месец откакто се познавахме вече имах чувството, че го познавам от година... и знам, че и с него е така, но просто явно е по-силен характер и може по-лесно да каже край

**PeopleAlwaysLeave** · 11-25-2009, 21:50

Първоначално написано от Bixel

ПИШИ ПО-СЪКРАТЕНО МА

Никой не те задължава да го четеш Била съм максимално кратка, като ти е дълго просто не се занимавай

**Bixel** · 11-25-2009, 21:53

Първоначално написано от PeopleAlwaysLeave

Първоначално написано от Bixel

ПИШИ ПО-СЪКРАТЕНО МА

Никой не те задължава да го четеш Била съм максимално кратка, като ти е дълго просто не се занимавай

ШЕ ГО ПРОЧЕТА ЩОТ Е 12:50 И СЪМ НА 12 КАФЕТА И МИ ИИДИИИ ДА СИ ШИБНА ГЛАВАТА В ТАВАНА ЗА 10ТИ ПЪТ ААРРРРРРРРРГГГГГГХХХХХХХХ а

**Bixel** · 11-25-2009, 21:55

гадно... потърси си си некой друг от твоя град :>> ще намериш със сигурност

едит: АААААА ДЕБА 2 ПОСТА ЕДИН СЛЕД ДРУГ ПЛЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ ФОРГИВ МИИИ

**prelastenata** · 11-25-2009, 21:55

Първоначално написано от PeopleAlwaysLeave

Първоначално написано от prelastenata

Амии от личен опит ще ти кажа, че когато започнах връзката си със сегашния си партньор ни се наложи да се разделим, в смисъл той беше в един град, аз в друг за немалко време. Но знаеш ли, не ни беше проблем.. преодоляхме тази пречка. Когато се върнах окончателно в града си, продължихме ии може би това засили още повече чувствата ни.
Т.е, има ли желание - има и начин, няма ли желание - има оправдание. По-добре сега прекрати "връзката" с този човек, защото после ще си още по-привързана,нещата ще се усложнят и ще страдаш в пъти повече.
Успех

Да... и той ми казва същото, че съм нямала ни най-малка представа колко сложни щели да станат нещата занапред и колко по-трудно щяло да бъде и аз знам, че ще е така, но честно да си каже - в момента ми е все тая колко е сложно всичко, просто искам да съм щастлива дори и за малко... А и той беше едниствената светлинка в тунела... след първото разочарование не виждах смисъл в нищо и той върна усмивката на лицето ми и ми помогна да се оправя... И сега ми е доста трудно да махна с ръка и да забравя всичко А и в началото имаше период, в който бяхме неразделни и толкова много се привързахме един към друг, че аз на първият месец откакто се познавахме вече имах чувството, че го познавам от година... и знам, че и с него е така, но просто явно е по-силен характер и може по-лесно да каже край

В твоята ситуация може би бих реагирала и аз така, и аз така да мислех. Личи си,че си мноого влюбена.. Но сега си под много силно въздействие на тези приятни чувства и разума ти остава на заден план. Нали знаеш,че краткото щастие води до безкрайно нещастие. Ние можем да ти дадем два съвета - или да се откажеш, или да се бориш, но едва ли ще ти повлияем. В крайна сметка - избора си е твой. И нека, ако после сгрешиш и страдаш, поне да знаеш, че си е заслужавало и ти така си решила.

) Не знам дали разбра на къде бия. :P

**PeopleAlwaysLeave** · 11-25-2009, 22:28

Разбрах накъде биеш... аз искам да се боря. Попринцип не съм от хората, които се отказват толкова лесно, но какво ще постигна ако се боря след като той явно не желае да го правя... Аз му го казах и на него, че съм готова да направя всичко само и само да сме заедно, но той явно не иска да се боря... Точно това ме навежда на мисълта, че не разстоянието, а нещо друго го спира... Да си е намерил друга - не е, защото щеше да ми каже (не е от хорака, които се спотайват и премълчават)... Има там някакво момиче, с което не знам точно какви са им взаимоотношенията, но със сигурност нещата не са сериозни, дори не са толкова близки... А и когато му намекнах, че е с друга отговорът му беше "Ако исках да съм с друга щях да го направя отдавна, а не да се занимавам с теб цели 7 месеца"

Sladurcho всеки път, когато се опитам да подразбера къде другаде може да е причината за дърпането му той сменя темата, казва че не иска да говори по нея и почва да се нервира защо го питам такива неща... Днес като говорихме съвсем директно му заявих, че явно проблемът не е в разстоянието, а някъде в мен, при което той пак се ядоса и почна да ми обеснява, че нямало такова нещо, била съм страхотен човек и да не съм си мислела глупости... А какво да си мисля след като му показвам съвсем явно, че искам да се боря и да съм с него, а той се дърпа?

**LadyDi** · 11-26-2009, 05:32

Ох, при тая ситуация мога да ти кажа само едно:
Не правете нещата по-сложни, отколкото в действителност са.
Имам чувството, че и двамата си усложняватте живота излишно.

**PeopleAlwaysLeave** · 11-26-2009, 10:37

През нощта ми се обади. Беше на дискотека и като се прибираше се обади. Първо звучеше толкова добре, държеше се уникално и ми говореше там някакви неща, че съм му страшно близка, че никога не е имал толкова близък човек до себе си и на мен ми стана толкова хубаво, за секунда забравих колко зле се чувствам... и в следващия момент каза "Трябва да ти кажа някои неща, с които знам, че ще ти разваля настроението - не искам да го правя, но трябва да съм искрен с теб... Тази вечер бях с Х (другото момиче, за което мислех, че нещата не са сериозни)и ми е много хубаво с нея, тя е много стойностен човек" при което аз млъкнах, не знаех какво да кажа... от очите ми потекоха сълзи и не исках той да разбира, че плача, но в следващия момент вече не можех да се сдържам и той разбра... Не спираше да ми казва, че не иска да ми е гадно, молеше ме да спра, защото сърцето му се късало като ме слушал, само повтаряше, че до сега не е имал толкова близък човек като мен и аз накрая со ядосах, защото казва всичките тия неща, но в крайна сметка е с друга и неще да се пребори със скапаното разстояние Не мога да отрека, че ми е много гадно в момента, защото този човек беше единствения ,който ме впечатли по някакъв начин и ми грабна акъла, единствения, който успя да ми помогне да забравя бившия и просто няма как да не се чувствам зле в такъв момент, защото малко или много за итя 7 месеца бях започнала да си градя света около него, а сега... трябва да спра и да си останем само приятели Трудно е много, но какво да правя... не мога да се предавам, трябва да се преборя и този път... но вече наистина започвам да си мисля, че не ми е писано да съм щастлива, защото съм на 20 години и всички мои връстници и приятели си имат сериодни връзки, само аз съм самичка... Или изобщо не си харесвам никой, или този, когато си харесам и вече реша, че е подходящия в най-неочакван момент си тръгва и пак оставам сама

**hrisit0o0o0** · 11-26-2009, 11:19

Ами когато замине .. ще го чакаш .. така чувствата ви ще се засилят още повечко .. ще го преодолееш .. а колкото до това, че не можете да бъдете заедно .. попитай го какво му пречи .. може би ако го попиташ ще стане ..

**Sladurcho** · 11-26-2009, 11:27

Първоначално написано от PeopleAlwaysLeave

Sladurcho всеки път, когато се опитам да подразбера къде другаде може да е причината за дърпането му той сменя темата, казва че не иска да говори по нея и почва да се нервира защо го питам такива неща... Днес като говорихме съвсем директно му заявих, че явно проблемът не е в разстоянието, а някъде в мен, при което той пак се ядоса и почна да ми обеснява, че нямало такова нещо, била съм страхотен човек и да не съм си мислела глупости... А какво да си мисля след като му показвам съвсем явно, че искам да се боря и да съм с него, а той се дърпа?

Може проблема да не е в теб а в него..да не му се започва нова връзка,защото е наранен от стара такава или нещо такова дедазнам... щом ти като си му казала че в теб е вината се е ядосал значи може би наистина не е в теб

**PeopleAlwaysLeave** · 11-26-2009, 11:37

Преди малко говорихме и го накарах да ми каже истинската причина за това защо не можем да сме заедно и той ми каза, че имало някои неща, които го дразнели в мен и сме се карали заради тях + разстоянието... нещата ставали много сложни и бил сигурен, че занапред всичко щяло да се усложни още повече, за което наистина е прав... Сега като се замисля ако нещата между нас станат по-сериозни и разстоянието ще се окаже проблем, защото аз сега не мога да твърдя, че го обичам, но... доста съм се привързала към него заради това ми е толкова гадно, заради привързаността. И на тоя етап, след като нямам силни чувства към него на мен не ми пречи да се виждаме примерно само Събота и Неделя, но по-нататък... като нещата станат сериозни едва ли само 2 дни ще ни задоволяват... а той учи редовно, аз самата едва ли ще имам възможност през седмицата да пътувам само напред-назад... Така че май е доста прав, че нещата ще се усложнят... А и другото което е - като замине лятото аз какво ще правя? Това не е седмица или две, това са си 5 месеца... За тия 5 месеца всичко може да стане-той може да си хване друга там, аз да си намеря друг тук и ако има силни чувства между нас ще има и наранени... Като помисля трезво на мен единствения ми проблем в момента е привързаността, но след като вече няма да говорим денонощтно и т.н. предполагам, че за месец-два нещата ще утихнат и ще свикна да сме само приятели

ПП Какво съм се резхленчила сато някоя лиглал Место да се взема в ръце аз само се оплаквам! Майната му пък на всичко! Трудно, не трудно вдигам горе главата и продължавам напред... Не е първият, надявам се няма да е и последния!

**Sladurcho** · 11-26-2009, 12:35

Ще го преодолееш не се притеснявай Ще изкочи някой друг готин пичага и готово :P

**loliii** · 11-26-2009, 14:39