Историята е дълга,всъщност е започнала от преди 3 години.Аз съм момиче,почти на 16 години.Имам си семейство,в което постоянно има скандали.Чудя се как да обясня всичките тези лоши неща,които са ми се случвали...
Ще ви разкажа само за последните няколко седмици,които са (отново) кошмарни.Майка ми и баща ми са разведени,живея с майка си и нейния приятел.Проблемите идват от факта,че баба ми(майката на майка ми) не одобрява мъжа,с който дъщеря й живее.Има страхотни скандали,в които ме намесват и мен...До толкова сериозни,че щяхме да се местим да живеем другаде.Баба ми онзи ден ми каза,че съм била курва и лъжкиня и какво ли още не,защото не съм и казала,че си имам приятел...Може би от нея идват всичките скандали,но тя така или иначе не може да се промени.Сега за майка ми:ами мисля,че тя е доста объркана и не знае какво да прави,защото баба постоянно я напада.За това си го изкарва на мен.Днес се прибира и ми се разкрещя без да съм и казвала нищо.Каза,че съм била само на 15 и не можело да и давам акъл тъй като била на 42.Моето мнение нямало значение и нямало да се даде да я тъпче някой...Аз само си мълчах и казвах добре,добре...Държи се ужасно с мен постоянно.Само,когато е в настроение мога да говоря с нея,иначе само ми крещи.Не мога да и кажа каквото и да било,защото го разбира погрешно.Онзи ден приятеля и говореше против нея докато я нямаше.Аз се намесих и казах,че не е хубаво да се клюкари и т.н. и изрично казах,че не я защитавам,а гледам реално на нещата,но той разбира се го разбра погрешно.После майка ми ми се развика и за това,как съм могла да се намеся иначе било хубаво че съм я била защитила.
Как да ви обясня...постоянно си го изкарва на мен,каквото и да правя ми крещи и ме обижда...Опитвам се да уча,но от толкова болка не мога да се съсредоточа.Мисля си постоянно за това какво ми е казала.Не мога да отида при баща ми,защото няма как да ме издържа.Никъде не мога да отида.Цялата ми рода е разпокъсана и всеки се кара с всеки...Аз си го отнасям най-много.Опитвам се да си мълча,защото ще ми забрани да се виждам с приятеля ми,но ме боли ужасно много,когато виждам какво става около мен и как се държат с мен.А колко много НЕ искам да приличам на майка ми...дано никога не стана като нея. Просто съм под стрес постоянно,а няма как да и го обясня,защото винаги го разбира погрешно.Тя е клюкарка и двуличница.Чувам я по телефона как ме защитава пред баба ми,а след малко идва и ми крещи как не трябвало да си отварям устата.Толкова е грозно и май само аз виждам как изглежда отстрани.В семейството ми постоянно се карат за пари и нищо друго.Даже онзи ден се очудих,че тя звучеше огрижено,когато и казах че се разболявам.Толкова сме отчуждени една от друга...а тя се интересува само от кавги с баба ми .Сякаш води война със всички и всички сме и врагове-аз,леля ми,приятеля и...Няма с кого да споделя,няма какво да направя...Дори не знам дали някой може да ме разбере.И аз съм объркана,но си казвам,че не трябва да и обръщам внимание.Трудно ми е.