За приятеля ми - там отдавна измислихме компромис,за да се съобразим с майка ми. Идва един път в месеца(а можеше и по-често но тя не искала).Не можем повече компромиси.

Не мога да говоря с нея!!!Днес се прибира от работа и от вратата почва да ми се кара.Посрещам я усмихната(едвам едвам...леле да знае колко я мразя),всичко добре от моя страна.Вижда ме,че уча и ме оставя.После по едно време дойде в стаята ми,говореше по телефона и ми направи знак,че вечерята е готова.Обаче аз си мислех,че иска пак да ми се скара и троснато й отговорих,че не говоря с гаджето си по телефона и какво иска...На масата ми се развика пак,защо не съм я гледала в очите и какъв ми бил проблема...После дойде в стаята ми и ми вика"Абе ти що се държиш толкова тъпо с мене?Къв ти е проблема?Знам че го правиш нарочно,но край.НЕ ми пука,няма да говоря с тебе нито с Дончо(приятеля й)."Увика ме,че не съм си извадила карта за градския транспорт,а аз и казах ,че не са ни дали бележниците.Тя ми се разкрещя"Не мога само да ти давам пари!"Аз и отговорих"Знаеш,че не съм ти искала никога пари,знаеш,че спестявам не се притеснявай" после се ядоса още повече "Ооо така ли?!Ами тогава като имаш пари дай да си делим разходите!НЯма да ти давам повече пари!" После аз й казах,че не съм и враг и я питах какво й става,а тя ми каза"Коя си ти да ме поучаваш?" Казвам"Не те поучавам ти бягаш от въпросите" и тя излезе от стаята сякаш и беше неприятно да говори с мен.Каза,че имала достатъчно напрежение в работата,викам "Ама не си го изкарвай на мен" ...
Друго странно нещо е,че след като се е държала гадно изведнъж идва и се държи така сякаш нищо не е казала и нищо не е направила...И след малко пак се почва...
И така...Е кажете ми какво да правя?!?!?Тя е луда!Как да разговарям с нея спокойно?!Мисля си ,че вече трябва да си правя каквото искам..тоест когато ми забрани да излизамс приятеля ми да не я слушам и да си изляза.Тук не става въпрос точно за него,ами за принципа,че тя се държи с мен като с боклук.Постоянно се кара с мен...Не мога да издържам повече!Днес пак бях отчаяна и пак ми се ревеше като се прибирах към нас...