Здравейте! Аз съм едно момиче на 15 години,което всички казват(или поне повечето) че е различно.Да,аз мисля,че наистина съм различна..Да започна с любовта:имам си приятел от няколко дни.Един свестен човек,мога да кажа за него.Приятен,забавен,на 17 години,момче което....не мисли по начина на другите 17-годишни момчета(мъже)...Гледа как да задоволи интереса,съобразява се с момичетата,не казва някакви безсмислени лъжи(не знам как точно да ги нарека,чувствам,че лъжи не е правилната дума),че спал с 15 момичета(например)..Не пуши,както и аз..не се напива..не ходи по дискотеки,предпочита някъде на разходка отколкото в място,йъдето вони на цигари..и т.н.
Семейството:Никой не ме разбира от семейството,никой не опитва да ми влезе в положението(например аз плача и майка ми идва:"Защо плачеш бе пак за глупости ли?"..Не разбира,че на мен не всеки дем ми е супер...И аз имам тъжни дни...
Ако й кажа,че излизам,не ми вярва,че излизам с момичета,въпреки че ги познава,мисли че аз не мога да се опазя,добре бе..аз съм отговорна,другите го знаят тя не го знае и не иска да го разбере..Никога не е доволна..
Майка ми не разбира,че ние с приятелките ми не мислим само за момчета,ами за наши си работи(като казвам наши имам предвид,че не говорим за момчета,а и така да е ние не мислим как еди си кой наш познат иска да ни вкара в леглото или тем подобни..)
Оф,темата стана една...Исках просто да си излея душата...Дойде ми музата да пиша точно сега,когато няма никой вкъщи...

Съжалявам ако темата не е в правилния раздел,но бях влязла тука...

Нямам въпроси..просто искам да видя има ли някой в подобно положение..

Благодаря на прочелите темичката ми..за труда,който ще си направите да пишете(надявам се)..