Знам, че това е най-доброто решение. Знам го. Защото нито нещо е същото и колкото и да си мисля, че е, не е. Винаги изниква някой скандал, някоя дума, нещо, което да ми напомни, че преди когато се оставихме нещо в отношенията ни се скъса. Какво градим сега? Има ли любов между нас? Не знам... непълноценно е. Всеки път, когато стане нещо, ме кара да се чувствам отвртително, все едно ще го загубя. Не е същото. Дори да има хубави моменти, те са за кратко. Искам пълноценна връзка. Искам да се чувствам на мястото си, а не във всяка една секунда да ме е страх от това, което ще стане. Но тук идва проблемът, че всеки път, когато се опитам да си кажа, че раздялата е най-добре... ми става нещо. Не мога и не мога. Днес се стигна до там... и знаех, че раздялата ще реши всичко, но ме е страх от болката след нея. Ами ако сбъркам?

Та всичките тея объркани неща ги написах, за да поискам съвет от онези, които са изпадали в следната ситуация: обичате го/я, но знаете че по една или друга причина връзката е изчерпана. Как сложихте край? Как се чувствахте и как го преодоляхте?