Но...мразя живота си!
Не видях много хубави неща и много добри хора ..
Сега стоя сама удома и се самосъжелявам а не трябва знам!
Просто понякога човек не е способен да задуржи всичко което
му тежи.
Загубих много любими хора, и май и загубих донякъде себе си.
Не искам никой да ме съжелява или да ми се присмива,
просто съм в момент в който съм сигорна че всеки е бил...
Замислям се,защо всичко се струпва на добрите .....
и как има хора толкова безразлични,толкова студени.
Винаги съм се опитвала да бъда такава,към тези естествено който са си го заслужили. Но аз не съм такава..добра съм,вярна съм.......
И затова все аз го изяждам.Сега съм в града в който сам отрасла...
и в който загубих дома си, приятелите си,.... исках да се върна
и ето ме .. над компютъра плачейки!
А уж това беше моята мечта.
Загубих и единственото момче което ме накара да се почувствам
красива и обичана...
Загубих и майка си,жена която искаше да збъдне мечтата ми.
Върна ме у дома....
Но сега си нямам никой и нищо....
Има едно единственно място кудето мога да си поплача,
и това е гроба на баба ми.
Никой.........не ме разбира..
На никой не смея да се доверя...
Чувствам се самотна.. и не е само чувство,май наистина си е така.
Нямам желание за нищо... опитвах се да забравя някой неща,
но няма как да стане. Миналото не се забравя никога.
Момчето,което ме обичаше ми изневери, и няма такава болка..
на никой не я пожелавам.Така е то в живота дори и най милия човек би ти забил нож в гърба.....................
Доста видях от живота и не искам да гледам повече
как всички се мразят,се обиждат,клюкарят,изневеряв ат...провалят си живота с алкохол и наркотици.......И как умират хората,които си имат всичко.
Толкова много неща са в моята глава и няма на кой да си ги излея.
Защото никой няма да ме разбере.
...............Вече не се чувствам обичана а предадена и използвана.
Вече не се чувствам и момиче,което има семейство,може би защото нямам. Имам само 1 майка,която е на 2000км от мен.
Когато отида в къщата в която съм израсла...в която живеят други хора,виждам само спомени. Влизам с старата спалня на мама,поплаквам си и си отивам.... Няма я вече баба да ме посрещне,нито пък кучето което ми беше най-добрия приятел....нито
мама ........Поолекна ми малко...но никога няма да е достатъчно.............................. .................................................. .............................