Много хора мразят живота си, повярвай, не си единствена. Не винаги.. всъщност почти никога не е честно.. Но това е живота – пречки, грешки, падения.. За никого не е честно.. Абсолютно всички хора имат и своите лоши моменти.
Аз съм същата като теб – просто немога да съм лоша с хората. Не мога да.. не ми пука.. Най-лошото е, че търпя и го трупам, после го изкарвам точно на тези, които обичам най-много..
И аз се чувствам доста сама напоследък – губя приятели, и то осъзнавайки, че вината е изцяло моя. Винаги съм обвинявала другите за неправдите в живота ми, и сега просто всички.. си тръгват.. Май става късно да се поправям.. Ноо какво ми остава? 
Напоследък ми е адски напрегнато и нервно, а когато съм в такова положение доста редовно ми се реве.. Ходя си с насълзени очи, без настроение.. И се самосъжалявам.. И няма смисъл..
Единственото, което остава е надеждата, нали? Бъди сигърна – няма винаги да е така. Лошите моменти идват и си отиват. Просто трябва да се държиш.
Имам доста ясна представа какво ти е, повярвай.. Плачи си, изкарвай си го накъде, но не го събирай в себе си.
Голяма борба си е живота.. Лошото е, че и аз вече не съм сигурна дали си струва..