Цитирай Първоначално написано от nofi
Разбирам какво искаш да ми кажеш, но аз и пред него не говоря за тези неща, защото се страхувам от подобно погрешно тълкуване на ситуацията. Аз не искам да се бъркам в техните неща, не искам да го отделям от хората, с които се чувства добре, но това, което изпитвам в случая е нещо като притеснение за брат или сестра. Все пак когато видиш накой който ти е супер близък да се подхлъзва в недотам добра посока искаш да му помогнеш преди да е затънал. От тая гледна точка в някои моменти ми иде да му изкрещя в лицето:"Не виждаш ли, че това не са същите хора, каквито бяха преди?! Не виждаш ли, че иьксрват пари с крадене?! Не виждаш ли, че живеят само с далавери и са се превърнали в чисти отрепки!? Не виждаш ли, че искат да те превърнат в същата измет като себе си?!"
Все пак си мълча, за да не излезе, че понеже аз не ги харесвам значи и той не трябва да бъде с тях.
И защо си мислиш че той не вижда че си изкарват парите с крадене или че са далавераджий ? Нормално е да се притесняваш за него,но понякога не можем нищо да направим а да оставим човека сам да реши какво да прави и какво не.Остави той сам да прецени дали да се захваща или не.. ако нещата станат по сериозно и той започне да затъва тогава вече може да седнеш да говориш с него и да му кажеш какво мислиш по въпроса.Но не мисля че сега е момента да му говориш за това.Те са му приятели и той държи на тях , мисля че си безсилна да направиш каквото и да е в момента