Ситуация: Харесвате някого/някоя. Не ходите все още.

Целта оправдава ли средствата?

- Зависи.Ако си поставя за цел да го накарам да се влюби в мен, ще вляза в нужния образ и ще го омая без проблеми.Това е така наречената "бърза процедура".Но все пак, е повече от ясно, че чувствата му ще бъдат към измененото ми Аз, и че връзката ни никога няма да може да бъде истински дълбока, поне за мен.

Да имаш или да бъдеш? (Страстна връзка или платонична любов)

- В началото, когато влюбването е прясно, копнея и за двете, като платоничността надделява.В последствие, когато поопозная момчето и видя, че е... просто човек, доста бързо изтрезнявам и везните се накланят към страстната връзка, т.е "да имам".

Нужно ли ви е да знаете дали/какво изпитва към вас, човека, когото харесвате и защо?

- Разбира се, че да.Дава ми увереност, помага ми да сваля гарда.

Ще се различава ли вашето поведение когато знаете дали/какво изпитва човека когото харесвате към вас, от случаите в които не знаете и защо?

- Да.Когато не знам, го карам на режим "омайване", флиртувам, но си оставам плаха.Докато когато съм наясно, задръжките падат и шоуто може да започне.

Ситуация: Вече ходите от доста време(4-5-6-10 месеца)

Смятате ли че е добре да се виждате 2-3 пъти в седмицата само? Защо? Какво мислите за виждането всеки ден?

- Хм... "Далеч от очите, далеч от сърцето".Не трябва вижданията да стават рядко, защото имам една ужасна склонност да умаловажавам връзката или чувствата, инвестирани в нея, ако не ми се напомнят най-редовно.Но и от друга страна, не е хубаво да сме заедно всяка секунда, защото бързо си омръзваме.Златната среда, казвам аз.Тоест, почти всеки ден.

Смятате ли че половинката ви трябва да ви споделя всичко важно за него/нея? Защо?

- Разбира се!Една връзка се гради, освен на страст, предимно на взаимно доверие.Но ако във "всичко важно" се включват дори и най-тривиалните неща - не е необходимо.

Защо се карате с половинката си най-често? Как решавате несъгласията между двамата?

- Ревност или задушаване.Обикновено обаче, след сцената, идва обяснението, че истинските ни подбуди са силните чувства и страхът да не се изгубим един друг.Което ни сближава невероятно много.

Съгласни ли сте с твърдението че "Връзка без секс, не е истинска връзка?" Защо? Доколко важен в отношенията ви е за вас секса?

- Аз съм девствена.Връзките ми досега винаги са били истински, с чувства и сериозни намерения, но съществува един натиск, едно притеснение, когато той настъпва границата... усещане за притискане, пък дори и да е обещал да "чака".И вътрешно се опасявам, че не му давам всичко, от което се нуждае физически.Съответно - невидима пропаст в отношенията ни.Затова смятам, че сексът е важен, за да се получи кръгът на любовта.

Ситуация: Вие искате да се разделите.

Смятате ли че е добре да си признаете за всички гафове/изневери/несподелени неща, които знаете че ще наранят/обидят половинката ви? Защо?

- Правила съм го, защото исках да бъда максимално искрена с него, тъй като смятах, че го заслужава.Но наранената гордост в погледа му ме довърши... Не бих повторила.Деликатността на първо място.Пък и не мога да понеса да видя някой, когото съм обичала някога, да страда.Мъчително е.

Интересува ли ви как половинката ви ще преодолее раздялата?

- Разбира се!Без значение дали ме е наранил, аз някога съм имала чувства към него и ми пука, колкото и да го отричам, какъвто и непукистски вид да си придавам.В момента се чувствам виновна, защото бившият не прие добре края...

Ще започнете ли нова връзка преди да сте приключили със старата, ако ви се отдаде възможност за това?

- Преди ми се беше отдала такава възможност и... не!Не съм курва.От уважение към човека, с когото съм, и към връзката, която сме изградили, твърдо не бих.

И накрая един страничен въпрос - Защо бяхте/не бяхте искрени?

- Бях напълно, 100% искрена.Защото постоянно биваме заливани от маските на непукисти и бройкаджии, наложени от чалгата и долнопробната половина на рапа, и повечето го приемаме за нормално поведение, без да виждаме колко е изкуствено и гротескно.Дори не е смешно вече... И най-интересното е, че никой от нас не е такъв.Трябва да спрем да се страхуваме да показваме истинските си чувства, емоции и мисли.Трябва да спрем да заблуждаваме себе си.